Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 105

В осем сутринта седеше облегнат на възглавницата в леглото си и зяпаше сутрешните новини, но без да ги вижда. Точно на часа на вратата се почука припряно и двама флотски санитари вкараха носилка на колела. Зад тях вървеше сестрата на етажа и двама души, които можеха да бъдат лекари, ако се изключи фактът, че стояха опрели гърбове на затворената врата, а пръстите неспокойно опипваха предниците на белите им сака. И двамата бяха едри мъжаги и, кой знае защо, изглеждаха на Брайън познати. Дали под мишниците им не личаха издутини? Или и това се бе променило напоследък?

— Добро утро, Брайън — рече сестрата и постави руло бинт на нощното шкафче. — Ако седнеш, това няма да ни отнеме и минута.

Тя отпечата бинта и бързо и сръчно обви изцяло главата му — остави му само малко отверстие да диша и две цепнатини за очите. Сетне отряза бинта и го залепи с лейкопласт.

— Нуждаеш ли се от помощ, за да се качиш на носилката?

— В никакъв случай.

Покатери се сам на количката, завиха го с одеяла до брадата и ги подпъхнаха под него. Изкараха го в коридора — неизвестен пациент в една доста оживена болница. В големия асансьор имаше и други пътници, но те се стараеха да извърнат погледи. Онзи, който бе измислил всичко това, бе осъществил една наистина добра идея.

Линейката чакаше готова и вкараха носилката с Брайън в нея. Не можеше да вижда навън, но по честите спирания и малката скорост разбра, че движението е оживено. Когато най-сетне задните врати се отвориха и го измъкнаха внимателно, той се озова пред самолетоносача „Нимиц“. Минута по-късно го качиха на борда. Още преди да го отведат в лазарета, чу приглушени команди, дочу далечна свирка и корабът започна да се отделя от кея. Без да изрекат и дума, военните моряци излязоха от помещението и в него влезе Беникоф; той затвори и заключи вратата подире си.

— Дай да сваля това нещо от главата ти — рече той.

— Да не би да си ангажирал самолетоносача специално за мен? — попита Брайън с приглушен от бинтовете глас.

— Не съвсем.

Беникоф изхвърли бинта в кошчето за боклук.

— Той и без друго щеше да отплава тази сутрин. Но трябва да признаеш, че прикритието е направо чудесно.

— Разбира се. А сега ми кажи какво следва.

— Аха. Но слез първо от каручката и облечи тези дрехи. Насочваме се към Пасифика и ще плаваме с този курс, докато сушата не се изгуби от очи. Сетне завиваме на юг. Ще минем западно от Ислас Мадрес — малки ненаселени острови, току до мексиканската граница. Снощи по тъмно отплава катер, който ще ни чака там.

Брайън обу панталоните и облече спортна риза. Не ги бе виждал, но му бяха точно по мярка. Мокасините бяха протрити и износени, но много удобни.