Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 100

— Значи мога да отида там и да си получа файловете?

Беникоф кимна.

— Веднага щом лекарката каже, че състоянието ти го позволява. И пътуването ще прилича повече на нахлуване, отколкото на обикновено пресичане на границата. Ще бъдеш охраняван по целия път дотам и обратно.

— А файловете, ще ми ги вземат ли?

— Имаш отвратително и подозрително съзнание, Брайън Делейни. Което е твое, си е твое. Но — сега вече говоря сериозно — ще е трудно, ако не и невъзможно, да се предприеме това пътуване, докато не подпишеш нов договор с „Мегалоуб“. Правителството трябва да защити вложените в него държавни пари.

— Значи ако не подпиша договора, няма да отида, така ли?

— Ти го каза, не аз.

Брайън трябваше да обмисли чутото. Допи бирата си и поклати отрицателно глава, когато Бен предложи по още една. Веднъж вече през живота си се бе опитал да създаде ИИ сам; сведенията, които бе прегледал, го потвърждаваха. Показваха също, че се е разорил и е бил принуден да подпише онзи смехотворен договор с „Мегалоуб“. Ако човек не се поучи от грешките си, той изобщо не е в състояние да се учи. Щом съдбата му бе отредила да изживее отново тази част от живота си, той във всеки случай щеше да опита да се справи по-добре втория път.

— Всичко зависи от новия ми трудов договор — рече накрая. — Ако е справедлив, ще си върнем файловете и аз ще се върна на работа в „Мегалоуб“. Окей?

— Звучи ми отлично. Ще започна да подготвям нещата.

Едва Беникоф си бе тръгнал, когато телефонът на Брайън иззвъня; той вдигна слушалката.

— Кой? Разбира се. Да, има право да влиза, проверете при д-р Снеърсбрук, ако се съмнявате. Идвала е и преди. Точно така. Тогава доведете я, моля, горе.

Морски пехотинец от охраната доведе Доли. Брайън се изправи на крака и я целуна леко по бузата.

— Изглеждаш много по-добре, понапълнял си — рече тя, оглеждайки го с взискателния поглед на майчинската загриженост, след което му подаде пакета. — Надявам се, че още ги харесваш, изпекох ги тази сутрин.

— Да не би да са шоколадови курабии? — Брайън разкъса опаковката и захапа една курабия. — Най-любимите ми. Благодаря ти много, Доли.

— Е, как вървят нещата?

— От добре по-добре. След седмица ще мога да напусна болницата. И е възможно да се заловя с работа почти веднага след това, стига да успея.

— Работа ли? Мислех, че имаш проблеми с паметта си.

— Това не би трябвало да ми попречи. Ако открия някои празноти, когато започна проучванията — е, ще му мисля, ако възникне подобно нещо. Когато започна същинската работа, бързо ще установя колко съм забравил.

— Нали няма да се занимаваш отново с онези неща по изкуствения интелект, а, Брайън?

— Разбира се, че ще работя по него. Защо питаш?

Доли се облегна назад и сплете пръсти.

— Не бива, моля те, Брайън. Веднъж вече опита и виж докъде те докара това. Може би не ти й писано да успееш.