Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 72

— Слугинските? Но никой от благородниците не минава през тях. Дори и аз не ги знам всичките, сър.

— Защо не ми покажеш тези, които знаеш? Рудолф сви рамене и го поведе.

— Насам, сър, но ако ме питате, това е малко странно желание.

Тал се засмя.

— Тогава защо не си го затаим между нас?

— Нито дума, скуайър — отвърна Рудолф и го поведе към кухнята.

Вървяха по толкова тесен коридор, че Тал почти забърсваше стените с рамене. Рудолф държеше запалена свещ.

— Този води до покоите на херцога, скуайър. Не можем да се доближаваме много, освен ако не сме повикани.

Точно както Тал беше очаквал, имаше проходи, невидими за обитателите и гостите на цитаделата. Използваха се от слугите, за да донасят и отнасят през тях всевъзможни неща. Пране и храна, тоалетни ведра и вода се мъкнеха по тези тесни коридорчета, за да не се създават неудобства за благородниците и, както се досещаше Тал, тези проходчета често се използваха за бърз преход от една част на сградата до другата.

Подозираше, че не един благородник се е промъквал през тези проходи на път за спалнята на жената или дъщерята на друг благородник, и не една прелестна дама се е провирала през тях към покоите на благородник също така.

Подминаха едно стълбище и Тал попита:

— Рудолф, това накъде води?

— На горния етаж, скуайър — отвърна момчето, вече явно много отегчено от обиколката.

— Знам това, момче. Къде на горния етаж?

— Не мога да кажа в момента, сър. Ние гледаме да не ги използваме тия стълбища. Повечето са толкова стари и изгнили, че можеш да паднеш и да си счупиш врата. А като носиш поднос, е трудно да се качваш и слизаш. Тъй че просто не ги използваме.

Тал за миг затвори очи, за да си припомни наученото за проходите горе, и доби доста точна представа къде свършва стълбището. Както подозираше, макар входовете долу в цитаделата — най-вече в кухнята и пералнята — да бяха обикновени врати, то почти всички изходи бяха тайни: някои в килери, други зад гоблени. Зачуди се дали дори самият херцог познава всички тези проходи, макар да му беше трудно да повярва, че толкова предвидлив човек като Каспар ще е останал в неведение за нещо, което може да се окаже уязвимост. Но от друга страна, дори най-умните хора приемаха твърде много неща за даденост и ако родителите му не бяха знаели за всички тези скрити проходи, то и Каспар можеше да не ги знае.

Реши, че ще е добре скоро да се върне в тези тайни проходи и да ги проучи добре. Също както трябваше да разгледа и тъмницата, и пещерите.

Щеше да стои настрана само от покоите на Каспар и стаите на Лесо Варен.

— Мисля, че стига вече. — каза накрая. — Покажи ми най-бързия път до квартирата ми.

— Благодаря ви, скуайър — отвърна момчето, без да крие облекчението си. — Икономът ще ме пребие, ако закъснея още малко.

— Не се притеснявай. Ще му кажа, че си ми трябвал.

— Благодаря, скуайър. Само че това няма да свърши работа. Той смята, че рано или късно ще трябва да се науча да съм на две места едновременно.

Тал се засмя.

Тал стоеше смълчан, обзет от чувство много близо до триумф. Намираше се на изхода на пещера с изглед към дълбоко дефиле, все още загърнато в полумрак — светлината на ранното утро огряваше скалите на половин миля отсреща. Погледнеше ли надолу, се чувстваше почти замаян от радост.