Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 6

След победата над Гарвана и неговите наемници, когато бе отмъстил за избиването на своите съплеменници, Тал бе живял на Острова на чародея. Възстановяваше се от раните си — както физически, така и душевни — учеше още за политиката на Източните кралства и просто си отдъхваше. Обучението му бе продължило в различни области, защото Пъг и жена му, Миранда, го въвеждаха в сфери на магията, които можеше да го засягат. Исаланецът Накор, самозваният комарджия, който представляваше нещо много повече от това, го беше обучил на онова, което можеше да се назове само „ловкост на ръцете“: как да мами на карти и да засича хитростите на други, как да отключва ключалки и да пребърква джобове, и на други разни нечестиви умения. Ходеше и на лов със стария си приятел Калеб. Преживял беше най-хубавото време от живота си след унищожаването на оросините.

През този период му бяха позволили да надзърне в някои деяния на Конклава на равнище, което далеч надхвърляше положението му. Така беше добил чувството, че Конклавът разполага със стотици агенти, може би с хиляди, или поне има връзки с хиляди личности с добре уредено положение. Знаеше, че влиянията на организацията достигат до самото ядро на империята Велики Кеш и отвъд морето, до земите на Новиндус, както и през разлома, чак до родния свят на цураните Келеуан. Усещаше, че разполагат с огромно богатство, защото каквото и да им потрябваше, се появяваше по някакъв начин. Сигурен беше, че фалшивият документ за благородническото му потекло се е появил с цената на цяло състояние, тъй като в кралските архиви на Риланон имаше „оригинали“. Според Накор дори неговият „далечен братовчед“ лорд Селжан Хокинс се беше зарадвал, че е открил свой отдавна изгубен родственик, победил в Двора на майсторите. Тал все пак не беше намерил достатъчно кураж да посети столицата на Островното кралство. Старият барон можеше и да е повярвал, че някой негов далечен братовчед е баща на младеж, притежаващ известен талант със сабята, но възможността да се окаже не толкова убедителен в дребни разговори за това или онова във фамилията правеше едно такова гостуване прекалено рисковано.

Все пак беше успокояващо да знае, че тези ресурси са на разположение в случай, че му потрябват. Защото бе готов да се хвърли в най-трудната и опасна част от своята лична мисия да отмъсти за своя народ: трябваше да открие начин да убие херцог Каспар Оласко, човека, който в най-висша степен беше виновен за унищожението на оросините. А според много източници херцог Каспар беше най-опасният човек на света.

— Какви са новините? — попита Паско.

— Нищо ново всъщност. Според съобщения от север Оласко отново създава неприятности в Граничните земи и може би отново се опитва да изолира ородоните. Те продължават да пращат патрули в бившето ми отечество, за да откажат всеки, който си помисли да сложи ръка на земите на оросините. — После попита: — А в Ролдем какви са новините?