Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 8
Реймънд Фийст
— Защото искам да изглеждам като човек, приел службата с неохота. Ако бях приел предложението му веднага след турнира преди две години, щях да съм обект на строго наблюдение. Ако се появя днес изведнъж, за да приема поста, ще съм подложен на още по-грижливо наблюдение. Но ако просто бъда принуден от обстоятелствата да потърся закрилата му, мотивите ми са ясни. Поне така се надявам. На Острова на чародея бях… подготвен да изтърпя много сериозни проучвания.
Паско кимна. Разбираше какво му се казва. Тал бе подготвен от Пъг и други магьосници да се справи с всякаква магия, която би могла да разкрие истинската му преданост.
— Но обстоятелствата, продиктували търсенето ми на служба при Каспар, също трябва да изглеждат достоверни. Да му дължа живота си ми се струва очевиден мотив.
— Стига да ви опази от дръвника на палача. — Паско се почеса по врата. — Винаги съм смятал обезглавяването за варварско. Кралството например си беси престъпниците. Кратко пропадане и… — Щракна с пръсти. — Вратът е прекършен, и край. Няма цапане, няма главоболия. Във Велики Кеш, както са ми разправяли, имат най-различни варианти на екзекуция, според мястото и характера на престъплението: обезглавяване, изгаряне на клада, заравяне до шията в мравуняк, удавяне, одиране на кожата, разкъсване от камили, заравяне жив, хвърляне…
— Какво! Какво хвърляне?
— Хвърляне от много високо върху скалите долу. Лично любимата ми екзекуция е кастрация и хвърляне на крокодилите в Овернската дълбина, след като първо си видял как ти изяждат мъжеството.
Тал стана.
— Казвал ли съм ти, че имаш доста патологичен уклон? Вместо да разсъждавам над възможната си кончина, ще вложа енергията си в това да остана жив.
— Ами да предложа нещо по-практично тогава? Тал кимна.
— Макар да подозирам, че херцог Каспар би се намесил във ваша полза при подобно обстоятелство… унизяването на принц Матю имам предвид, не онова с храненето на крокодилите…
Тал се усмихна.
— … няма ли да му е трудно да го направи от отвъд морето?
Усмивката на Тал се разшири.
— Накор получи сведения от север точно когато тръгвах от Саладор. Херцог Каспар пристига тук след седмица на държавна визита.
Паско сви рамене.
— Заради какво?
— Малко подкрепа за далечния си братовчед, предполагам, преди да направи нещо, което би могло да предизвика неприязънта на краля.
— Например?
— Представа нямаме, но в Севера нещата непрекъснато се мътят и Каспар трябва само да подбутне по някоя главня тук-там, та котелът да кипне другаде. Това е едно от многото неща, които ми се ще да разкрия.
Паско кимна.
— Да ви приготвя ли баня?
— Мисля да се поразходя до Ремарга и да се поотпусна там на масаж и вана. Донеси подходящо облекло за вечер из града.
— Къде ще вечеряте, господарю?
— Не знам. В някое заведение.
— „При Доусън“? Бившият хан вече е прочуто заведение за благородниците и богатите, нароило е още поне десетина подражатели. „Вечеря навън“ се е превърнало в любимо удоволствие за столичните персони.
— Може би онова, новото заведение, „Метропол“. Казаха ми, че било място, което си заслужава да се види.