Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 26

Стигнали бяха мястото за лагер преди два часа и бяха вдигнали голям павилион, с няколко по-малки тенти за гостите. Херцогът бе настоял да започнат лова веднага, вместо да изчакат до заранта. Тал се съгласи, че дивечът често е изобилен по залез-слънце, когато хищници и плячка тръгват да търсят вода. По разположението на околните хълмове прецени, че в района най-вероятно ще има поне няколко пълноводни потока. Следи от дивеч определено се виждаха навсякъде. Самият той вече бе видял следи на дива свиня и малките й. Половин час по-късно проследи отпечатъци от лапите на голяма котка, най-вероятно леопард или пума, ако се съдеше по размерите им — не бяха на някой от черногривите пещерни лъвове.

Никаква следа обаче нямаше от плячката, за която бяха тръгнали — виверн. Ако питаха Тал, по-добре щеше да е изобщо да не го срещат. Имаше и други начини да загине човек и според него те бяха за предпочитане пред това да те нагълтат, докато се опитваш да изявиш ловджийската си дързост пред пасмина отегчени благородници.

Херцог Каспар водеше лова, Тал беше от дясната му страна. Между тях яздеше лейди Наталия: държеше малкия си лък все едно знае как да борави с него. Двамата барони бяха отляво. Пълен отряд охрана, слуги и следотърсачи чакаха отзад в лагера. Неколцина конни стрелци с арбалети бяха готови всеки момент да се отзоват на зов за помощ, макар опитът на Тал да му подсказваше, че при див звяр проблемът обикновено се решава, преди помощта да е пристигнала. Надяваше се все пак да няма проблем. Близо зад тях вървяха и двама слуги с всевъзможни оръжия, включително тежък арбалет и две копия за глигани.

Тал се изненада колко тих стана херцогът в този момент и колко шумни бяха двамата барони. И на двамата явно им беше неудобно, че трябва да вървят пеш, колкото и да твърдяха, че са сериозни ловци. Херцогът спря и даде знак на Тал и останалите да се приближат.

Взираше се в земята. После каза тихо:

— Я погледнете това.

Тал коленичи, пъхна пръст в почвата и прецени, че дирята е отпреди не повече от няколко минути. Стана и заяви:

— Мечок.

— Колко голяма следа обаче! — възкликна барон Майкъл.

— Това е дядото на всички мечки — каза херцогът.

Тал беше слушал приказки за такива мечоци, но те бяха избити до крак още по времето на дядо му. Бяха от вида Джахаро Милака, мечките Сиви муцуни, от легендите на неговото племе. Обърна се към херцога:

— Познавам тази порода по сведения. В повечето случаи са агресивни. Сега е пролет и е почти сигурно, че този е мъжки, тъй че ще си търси самка и няма да гледа с добро око на нищо, което не зачита територията му. — Огледа дърветата.

— Близо е. В стъпката все още има влага. Въздухът щеше да я е изсушил за по-малко от час.

— Колко е голям според вас? — попита херцогът.

— Поне дванайсет стъпки. — Тал махна към слугите. — Стрелите само ще го раздразнят. Трябват ни по-тежки оръжия.