Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 23

— Имаме пред себе си половин ден езда, преди да се доближим до нашата плячка. — Погледна Тал. — Доста удобен лък, Талвин. Умеете ли да го използвате? — Гласът му бе леко насмешлив.

Доловил настроението, Тал се усмихна.

— По-добър стрелец съм, отколкото сабльор, ваша светлост. Това предизвика смях у всички, тъй като Тал, като шампион на Двора на майсторите, бе смятан за най-великият сабльор на света. Лейди Наталия го погледна през рамо, с което го подкани да подкара малко по-напред.

— Шега ли беше това, сър? Тал се усмихна.

— Всъщност не, милейди. Ловувал съм още от дете, докато сабята хванах на четиринайсетия си рожден ден.

— Тогава трябва да сте най-великият стрелец на света, сър — подхвърли кисело барон Юживни.

Тал отвърна все така с усмивка на лицето:

— Едва ли, сър. Никой не може да се сравни със стрелците на елфите.

— Елфи! — възкликна барон Майкъл. — Легенди. Баща ми често ми е разказвал истории за една голяма война по времето на дядо ми, срещу нашественици от друг свят. Елфи и джуджета участваха много често в тях.

— Ще поговорим, докато яздим — каза херцогът и подкара коня си напред.

Тал се озова до барон Майкъл, понеже барон Юживни препусна напред да поеме фланга до лейди Наталия.

— Не са легенди, уважаеми сър — каза Тал. — Родният ми дом е близо до Илит и не толкова далече на запад живеят въпросните „легендарни“ елфи. А на север, в град Ламът, днес живеят много потомци от онзи друг свят.

Майкъл го изгледа, сякаш се опитваше да прецени шегува ли се с него, или не.

— Сериозно?

— Да, бароне. И сред тези елфи има стрелци, с които никой човек не може да се мери.

Тал знаеше това не от детството си, а по-скоро от дълги разговори с Калеб, един от учителите му на Острова на чародея. Калеб бе живял с елфите в Елвандар, родината им, известно време. Говореше езика им и твърдеше, че само един-двама мъже могат да се сравнят с тях в умението с лъка, и то само донякъде.

— Е, щом казвате — отстъпи Майкъл, сякаш това слагаше край на въпроса. След това се обърна към херцога. — Ваша светлост, какво ще ловим днес?

— Нещо специално, ако имаме късмет — отвърна през рамо херцогът. — До краля стигна сведение, че от Кеш е прелетял виверн и гнезди в планините. Ако е истина, открива ни се рядка възможност.

Барон Юживни примига объркано.

— Виверн?

Изражението на Майкъл също издаваше объркване.

— Не съм сигурен, че…

— Това е малък дракон — поясни Тал. — Много бърз, много зъл и много опасен… но малък… за дракон.

Лейди Наталия ги изгледа един по един, след което се усмихна заедно с Тал на явното притеснение, изписано на лицата на другите двама.

— Виждали ли сте такъв звяр, скуайър?

— Веднъж — отвърна Тал. — В планините, когато бях момче. — Пропусна да спомене, че въпросните планини бяха близо до Оласко.

Херцогът пак го погледна през рамо, докато излизаха през дворцовата порта и възвиха нагоре по стръмната улица, която щеше да ги изведе на север от града.

— Как бихте ловували този дракон, скуайър? Тал се усмихна.

— Не бих, ваша светлост. Не повече, отколкото да търся горски пожар или приливна вълна. Но ако се наложи, има два начина.