Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 22

Остави един от слугите да огледа пътната му екипировка, която бе скромна в сравнение с останалия багаж, натоварен на конете. Знаеше, че ще поемат по пътеки, по които фургони няма да се справят, но изглежда, щяха да използват два. Две от животните бяха натоварени с нещо, което не можеше да е друго освен павилион. Тал нямаше проблем да спи и на земята, но за ролдемската аристокрация това вероятно беше неприемливо.

Освен него търпеливо чакаха и двама благородници от Ролдем — барон Юживни Балаков и барон Майкъл Грав. Тал ги знаеше по име. Бяха млади и амбициозни и заемаха скромни, но важни постове в кралския двор. Балаков беше помощник на Кралския касиер и можеше да придвижи или забави молба за парични средства. Беше широкоплещест, с мрачно лице, тъмната му коса бе късо подрязана, както и брадата му. Грав също бе свързан с кабинета на касиера, но беше зачислен към службата на Кралската гвардия: главната му отговорност бе да се грижи дворцовите гвардейци да са снаряжени, облечени, нахранени и да им е заплатено. Беше слаб, с русолява коса и тънки мустаци, за които явно се грижеше да са съвършено оформени. И двамата носеха екстравагантно облекло, много далече от скромната кожена туника и панталони, които бе избрал да облече Тал.

Щом слънцето огря небето зад далечните върхове, от двореца излязоха херцог Каспар и една млада жена и закрачиха бързо към два от чакащите коне. Тал хвърли разсеян поглед на младата жена, чудеше се дали няма да се окаже лейди Роуена Талсинска, която всъщност бе поредният агент на Конклава, Алисандра.

През времето, което бе прекарал на Острова на чародея, Тал се беше отчаял в опитите си да разбере какво търси тя в компанията на херцога. Но там или не знаеха, или не искаха да кажат. Успя само да открие, че Миранда, жената на Пъг, е изпратила момичето в Оласко някъде по същото време, докато той самият се обучаваше в Саладор.

Тази жена не приличаше на Роуена, но имаше една обща черта с нея: беше също толкова красива. Но докато Роуена беше бяла, с очи с цвета на метличина, то тази дама беше смугла, с топъл слънчев тен, очите й бяха почти толкова черни, колкото черната й коса. Херцогът каза нещо, тя се усмихна и Тал моментално разбра коя трябва да е, защото имаше смътна прилика с херцога.

Сякаш доловил мислите му, херцог Каспар каза:

— А, млади Хокинс, за мен е удоволствие да ви представя на сестра ми, лейди Наталия.

Тал се поклони в седлото.

— За мен е чест, милейди.

Очевидно беше, че другите двама благородници вече се познаваха с по-младата сестра на херцога, която изглеждаше към двадесет и няколко — тридесетгодишна. Двамата подкараха след херцога и Наталия, като оставиха на Тал избора или да поеме след тях, или да язди отстрани.

Херцог Каспар заговори: