Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 21

— Разбрах те.

— Ще го държа под око известно време.

— Той се закле.

— Може и така да е — отвърна жилавият стар слуга, но няма да е първият мъж в историята, който е изменил на клетва.

— Накарах го да се закълне в храма на Лимс-Крагма. Паско помисли, докато му смъкваше ботушите, после каза:

— Някои хора не се плашат и от Богинята на смъртта.

— На такъв ли ти прилича?

— Не. Но Накор заприлича ли ти на особено опасен, когато го срещна за първи път?

— Разбрах те. Дръж го под око тогава за известно време. — Тал смъкна гамашите и бельото си и се пъхна под мекия пухен юрган. — Сега излез, искам да поспя.

— Да, господарю — отвърна Паско и заотстъпва заднешком към вратата.

Тал лежа дълго в тишина. Умът му работеше трескаво. Сънят не идваше. Години наред целта на живота му бе само една: да отмъсти за унищожаването на своя народ. От всички замесени оставаха само две главни фигури: капитанът на гвардията на Каспар Куентин Хавревулен… и самият херцог. Другите вече беше убил.

Успокои се с едно от упражненията за отпускане на ума, на които го бяха научили на Острова на чародея, и сънят най-сетне дойде. Но не беше облекчителен сън. По-скоро беше пълен със сънища и образи от други места и друго време: селото му в планините и семейството му, майка му, баща му, сестра му, брат му и дядо му. Момичето, за което бе мечтал като дете, Око на синекрил примкар. В съня му тя седеше кръстосала крака, облечена в проста лятна рокля от еленова кожа, усмихната. Събуди се с болезнения копнеж, който бе мислил, че е изкоренил от себе си преди години. Обърна се и с усилие заспа отново, а сънищата отново дойдоха. Беше неспокойна нощ. Изобщо не се беше наспал, когато Паско дойде да го събуди.

Глава 3

Лов

Конете риеха земята.

Тал извърна леко главата на своя кон, за да го принуди да обърне внимание на нещо друго освен на скуката си. Призори беше прохладно от лъхащия от океана бриз, но той знаеше, че по обед сред хълмовете на североизток от града ще стане доста горещо. Още преди херцог Каспар да се появи, Тал разбра, че са тръгнали за едра плячка, лъв или мечка, или навярно някое от екзотичните същества, обитаващи по-високите планини: гигантските глигани — за чиито бивни разправяха, че били три стъпки дълги — или ленивеца в долината, два пъти по-голям от кон и въпреки името си бърз, когато се наложи, и въоръжен с нокти колкото къси мечове. Подборът на оръжията каза на Тал каквото трябваше да разбере за предстоящия лов: имаше копия за глигани с кръстачки, стегнати зад широкото острие, за да попречат на животното да се добере до дръжката и да разпори копиеносеца; имаше големи мрежи с тежести в краищата и тежки арбалети, които можеха да пробият дупка колкото мъжки юмрук през ризница.

Десетина слуги, още десетина стражи, плюс момчета в ливреи да се грижат за конете, също чакаха търпеливо появата на херцога. Шестима мъже вече бяха заминали, когато Тал пристигна — следотърсачи, облечени в кралската ливрея, които щяха да набележат най-вероятните следи на дивеч. Стори му се интересно, че ловният терен се простира на по-малко от еднодневен преход. Ролдем беше древна земя и Тал очакваше дивият живот да е изтласкан далече в планините от настъпващата цивилизация. След като беше ловувал през цялото си детство и много пъти след това, той знаеше, че на един ден езда от град рядко може да се намери едра плячка.