Читать «Затворът» онлайн - страница 70

Когато най-сетне се изправи, той извърна глава настрани.

— Плачеш ли?

— Не.

— Навярно не плачеш често, нали? Извинявай, че ти говоря на „ти“. След малко, когато облека роклята си, ще почна отново да ти говоря на „ви“. Дразни ли те това?

— Не.

— Мога ли да се окъпя в банята?

— Разбира се.

Готвеше се да затвори вратата на банята, когато Ален също влезе. Тя се изненада малко, но все пак му позволи да я гледа. Това беше друга форма на близост, с други движения, присъщи на всички жени.

— Знаеш ли, за първи път…

Тя се поколеба, обхваната изведнъж от вълнение. Ален й се струваше едновременно много близък и много далечен.

— За първи път какво?

— Така… Толкова… толкова нежно…

Той застана неподвижно под душа и остави водата да се стича по кожата му.

— Мога ли и аз да взема един душ?

— Ако ти е приятно.

Той отиде в салона по халат и си наля чаша уиски, което изпи на малки глътки, с поглед, впит в панорамата на града. Чуваше как Мина се къпе под душа. За него това беше нещо отминало. Не мислеше вече за нея. Тя беше само част от миналото. А това именно тя беше неспособна да разбере.

Кой ли би разбрал? И самият той не би могъл! Не напълно.

— Странно нещо — каза тя, когато влезе в салона, за да се облече. — След като любят, мъжете са по-скоро тъжни. А пък аз се чувствувам толкова весела, толкова лека. Иска ми се да пея, да скачам от радост, да върша лудории.

— Какво наричаш лудории?

— Като онези, които вършех, когато бях малка.

Наведе се, размаха крака във въздуха и се преметна няколко пъти през глава.

— Не си ли правел и ти така, а?

— Разбира се.

Споменът за детството му нищо не оправяше. Напротив.

— Закачи го, моля ти се! — каза тя, като му подаде двата края на сутиена си.

Същото движение, което вършеше и Шатон, и другите жени. А как ли се справят жените, когато са сами?

— Благодаря.

Наля си отново малко уиски, което изпи наведнъж, запали цигара и се запъти към коридора с шкафовете. Избра сив фланелен панталон, сако от туид, меки обувки с грапави подметки. Замени ризата с пуловер с висока яка.

— Спортното облекло много ти отива.

Той не реагира на забележката й. Не реагираше вече на нищо.

— Няма ли да сложиш пардесю? Макар че има слънце, не е топло.

Той откачи едно яке от чортова кожа и се огледа. Последното нещо, което видя, беше именно Мина, и то чак когато беше вече стигнал до вратата. Тя се повдигна на пръсти, за да достигне устните му.

— Не искаш ли? Той се поколеба.

— Да, да…

Целуна я, както би целунал сестра си.

— Ще се приберете ли до вечерта?

— Може би.

Слезе бавно, стъпало по стъпало, и се спира на два пъти. Чу някакви детски гласове в апартамента на втория етаж. После понечи да бутне стъклената врата на портиерската стая, но нямаше какво, да каже на портиерката, а пощата никак не го интересуваше.

Качи се в колата си и отиде в гаража на улица Кардине.

— Добър ден, господин Ален. Ягуара ли ще вземете?

— Напълнил ли си резервоара му, моето момче?

— Всичко е наред, и маслото, и акумулаторите. Да махна ли покривалото й?