Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 8

След няколко минути, увлечен от другите пътници, Том грабна чантата си и се насочи към изхода. Могъщият „Капитъл Лимитед“ го зовеше.

3

Навън беше студено и гъстите облаци обещаваха сняг или поне суграшица. В подобно време пътуващите по въздуха започваха да се притесняват да не закъснее полетът или да не се обледенят крилата на самолета, но за якия „Кап“ заплахите на суровата природа не значеха нищо; той потегляше за Чикаго и нищо не можеше да го спре. Том усети приятна възбуда; началото на всяко пътуване неизменно покачваше нивото на адреналина му. Последната му публикувана статия за някакво здравно списание изследваше невероятния потенциал на шестседмична диета със зрели сини сливи, за предпочитане в удобна близост до тоалетната. Том се чувстваше повече от готов за приключение.

Той се отправи към началото на композицията и огледа двата дизелови локомотива, които щяха да теглят влака. Чел беше за тия чудовища. Носеха марката на „Дженеръл Електрик“, модел Р-42, всеки със смайващото тегло от 134 тона, с шестнайсет бумтящи цилиндъра и мощност от 42 000 конски сили. Докато оглеждаше огромните машини, той се опита да си представи как ли биха изглеждали на Околовръстната магистрала на Вашингтон. Каквото не можеха да надбягат, просто щяха да го прегазят.

Том се върна по един страничен коловоз в тунела, който минаваше под гарата, и ето че видя стар, боядисан в защитно зелено локомотив, който му се стори интересен. Попита за него минаващия наблизо служител на „Амтрак“.

— Това е някогашният влак на Франклин Рузвелт — каза човекът, — „Марко Поло“, влак номер седем. Сега е собственост на „Норфък Съдърн“. Вътре дават приеми на разни важни клечки.

В този момент под тунела близо до реликвата спря дълга лимузина.

— Да не би да са сервирали ранна вечеря на „Марко Поло“? — попита Том. — С Чърчил и Сталин, а? — добави с усмивка.

— А, не — рече мъжът, който явно не схвана шегата, — някакъв големец ще се вози с „Кап Лимитед“. Оттук ги докарват, а после лимузината минава по рампата под гарата. Да не ги забележат един вид, както прекарват филмови звезди през летищата.

— И коя е важната клечка този път? Някой политик сигурно.

Човекът погледна Том. Приличаше на ветеран железничар и вероятно можеше да разкаже безброй невероятни истории, стига слушателят да разполагаше с време.

— Че каква тайна ще е, ако ви кажа?

Том изчака да види кой ще слезе от колата, но никой не се появи. Все пак имаше голям шанс да зърне важната персона — щом се качеше във влака, трудно щеше да се скрие. Дайте му един препускащ влак, писалка, бележник, надежден бинокъл и пълна свобода и Том ще ви поднесе на тепсия всяка важна клечка.

Този ден тъй наречената „композиция“ на „Кап“ се състоеше от две машини, един товарен вагон, три пътнически салона, вагон-ресторант и един преходен между спалните вагони, където се помещаваше по-голямата част от обслужващия персонал. Той беше снабден с високи и ниски врати, които даваха възможност за достъп от двуетажните към едноетажните вагони, та затова се наричаше „преходен“. Том спря едва когато срещна един стюард и му показа билета си.