Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 6

„Капитъл Лимитед“ тръгваше от столицата точно в 4:05 следобед, спираше на дванайсет гари между Вашингтон и Чикаго и пристигаше в града на ветровете точно в 9:19 на следващата сутрин. Том щеше да направи кратък престой в Чикаго, за да се качи същия следобед на „Саутуест Чийф“ и да се отправи към Ел Ей. Добър маршрут, който обещаваше да раздвижи кръвта му — ефект, който статиите, посветени на точния момент за ашладисване на свещените дръвчета или за почистване на септичните ями, така и не успяха да постигнат.

Той си купи билети, предаде ски екипа си на съответния служител, отговарящ за багажа — защото двамата с Лелия се канеха да се спускат по модните склонове около Тахо по Коледа, — и пътем отбеляза колко внушителна е Юниън Стейшън, която, преди да бъде събудена за живот, едва не бе нарочена за разрушаване. В края на шейсетте тя се бе превърнала в национален туристически обект — всъщност искаха да прожектират диапозитиви в една голяма дупка, която никой никога не посещаваше. И след като вложените трийсет милиона долара отидоха нахалост, националният туристически обект, който никой не посещаваше, тихомълком бе затворен. Остана само една малка част от сградата с пробит покрив, откъдето хората можеха, представете си, да се качат на влак.

Завръщайки се след края на Втората световна война през 1945-а, бащата на Том бе минал през този терминал в романски стил на път за вкъщи. А синът му вървеше сред увенчаните с множество скулптури и украси мраморни коридори и си представяше, че крачи бодро като баща си обратно към сигурността на цивилния живот, след като е спасил света от тиранията, та макар и въоръжен единствено с пушка и младежка смелост. Изглеждаше някак уместно Том да започне пътуването си оттук, от портала, през който баща му бе прекрачил от един живот в друг. Синът можеше само да се надява да не го посрами.

* * *

Няколко минути Том се задържа пред огромния макет на коледен влак в западния край на централното фоайе. Беше пълно с деца и възрастни, видимо заинтригувани от миниатюрните метални вагончета, преминаващи край старателно оформени градчета, хълмчета и поля. Влаковете притежават носталгичен магнетизъм, на който не устояват дори множеството американци, които никога не се возят на тях. Поддал се на атмосферата, Том усети, че се усмихва широко на малките вагончета, които профучаваха по тесните релси.