Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 69

Тя се отдалечи и ето че се появи Агнес Джоу.

— Как си, Агнес Джоу? Купето ти в „Чийф“ вече те очаква. И стига си ме потискала. Още малко ако отслабнеш, момичето ми, ще трябва с лупа да те търся.

Роксан се приближи към шумната група развилнели се деца, поздрави обсадените им придружителки и се опита да привлече вниманието на момчетата, но без особен успех. Те изглеждаха изморени и отегчени, готови на всичко, но не и да слушат наставленията на поредния възрастен.

На това пренебрежение обаче бързо се сложи край, защото Роксан нададе мощен вик. Момчетата тутакси се строиха в две редици и опулиха уплашено очи. Том имаше чувството, че плътният строй бе единствената причина да не изпопадат на земята. Роксан ги подкара към отсрещния ъгъл на залата, като им говореше нещо вече с по-тих глас.

Много скоро тя се обърна към всички в залата и попита:

— Кой желае да чуе някоя песен? Искате ли да се насладите на едно хубаво изпълнение, докато чакате?

Тълпата в залата се състоеше предимно от възрастни хора, та Том не беше сигурен дали са особено добре със слуха, макар че едва ли бе възможно някой да не чуе Роксан. Всички откликнаха с радост.

Роксан се обърна към невръстните си повереници, направи няколко упражнения за разпяване, след което им даде тон и подхвана поредица прочути коледни песни, като внимаваше да не заглушава красивото звучене на детските гласчета.

— Страхотни са — възкликна Макс. — И тя е страхотна.

Мисти приседна до него на подлакътника.

— Роксан Джордан ръководи хора в една от най-големите баптистки църкви в Чикаго. И работи там на доброволни начала. Ненадмината е в изпълнението на госпъл и блус, а аз живея в Ню Орлиънс! Който е имал щастието да се вози с нея, става по-добър човек. То не е нужно да си ясновидец да го проумееш.

След изпълнението Роксан поведе децата навън в индийска нишка, като продължи да пее и подсвирква подобно на влак под бурните аплодисменти. Служителите от управата на „Амтрак“, напуснали кабинетите си, за да погледат, първо заклатиха глави, позасмяха се, после и те запляскаха с ръце.

Том последва Кристобал към щанда за кафе.

— Благодаря ти за снощи — подхвърли той. — Нямаше да се справя без теб.

— На твоите услуги — саркастично отвърна Кристобал, но после смекчи тона. — Беше забавно всъщност. Точно такъв е бащата на бившата ми приятелка. Нахален перко. Тя направо не може да го понася.

— А ти без малко да пропуснеш представлението.

— Как така?

— Разбрах, че трябвало да пътувате с по-ранен влак. Ели няма представа каква е била причината, каза ми само, че плановете на Макс претърпели промяна.

— А, не — поклати глава Кристобал, — аз бях поръчал билетите за ранния влак, само че някаква идиотка в пътническата агенция погрешно записала датата. Беше ни запазила места за по-късния. Опитах се да ги сменя за по-ранния, но не бяха останали спални купета, а мистър Пауърс не понася общите вагони. Затова долетяхме с един ден закъснение. Обадих се на Елинор, за да й кажа за промяната. Не смятах за нужно да й обяснявам причината. Бездруго беше пристигнала в Чикаго цяла седмица по-рано.