Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 68

Макс усети, че челюстта му увисна.

— Следващия път непременно ще ви имам предвид — обеща той.

— И добре ще направиш, синко. Моите хора ще се договорят с твоите, само дето аз хора нямам, ами две внучета в пубертета, дето обувки не им се намират, толкова са им огромни краката, а на всичко отгоре направо ми изяждат ушите. Слава на Бога, той има грижата да ме крепи или поне децата да не гладуват. А ти, Реджина — обърна се тя към дъщеря си, — нямаш ли си работа? Да не мислиш, че старото ти влакче ще се оправи само, без топлите ти грижи? Да не си въобразяваш, че „Амтрак“ ти плаща толкоз пари да седиш и да слушаш какво дърдори майка ти?

— Тръгвам, тръгвам — успокои я Реджина и се усмихна.

Роксан я изпрати с поглед, в който се четеше майчинска гордост.

— Реджина ми каза — обърна се Роксан отново към групата, — че с вас имало двама млади, дето са решили да се вземат, а също и някаква ясновидка на име Мисти. Мъчно ми е, че не съм могла да зърна змията и голия адвокат, завиждам ви, ще знаете. Е, за адвоката чак толкоз не ми е мъчно де. За боата ми беше думата. На дълъг път нищо не може да ти стопли краката така, както такова змийче, нали разбирате. Милият ми съпруг, покойният Джуниър, много ме обичаше, но пръстите на краката ми все мръзнеха, защото мъжете не се сещат за такива неща. Та си мисля де, от женска гледна точка, да си имаш мъж, дето те обича, и някое сладко малко змийче, тогава щастието е пълно. Слава на Бога! Искам сега с ушите си да чуя всичко. Разказвайте.

Том се нагърби с тая задача и компанията здравата се посмя за сметка на Гордън Мериуедър.

— Смятай го за подранил коледен подарък за „Амтрак“ — заключи Том накрая.

— Мислех, че ще вземеш влака за Ню Орлиънс да те отведе у дома, миличка.

Всички се извърнаха, за да видят на кого говори, и ето че се появи Мисти в цялото си пророческо великолепие, вдигнала ръце нагоре.

— Споходи ме предчувствие, че по празниците тази година съдбата ме зове на запад наместо на юг. Разбираш ли, сладурче? — И тя припърха с мигли, фиксирайки Макс.

— До вчера никой не ми беше предсказвал бъдещето с толкова проникновение и жар — усмихна се той.

— На тая земя аз съм просто смирен проводник на тайнствената сила на звездите, Макс.

Елинор озадачено се втренчи в явно омаяния си шеф, а после в Кристобал, който примирено сви рамене.

— Та аз не съм бавачка на негова милост — рече той.

— Как я караш, Мисти? — поинтересува се Роксан. — Помниш ли какво ми предсказа последния път?

— Номер сто петдесет и три от специалните ми видения, за онази кавалкада млади мъже, които предстои да срещнеш?

— Взе ми думите от устата. И да ти кажа, сбъдна се.

— Нима си се съмнявала?

— То и да съм имала съмнения, отлетяха те. Макар че, да си кажа право, надявах се да се яви някой, дето повече да ми подхожда на годините. — Тя посочи към вратата, през която нахлу цяла тълпа афроамериканчета в униформи. — Това е хорът на момчетата на Ел Ей. Имали са концерт в Карнеги Хол, а сега си отиват у дома за Коледа и от вашата предана приятелка зависи родителите им да си ги получат живи и здрави. Извинете ме за минутка.