Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 211

— Хм. И все пак… към кого да те назнача сега? Кой ще е следващият верен офицер, чиято кариера ще рухне?

Майлс се замисли над това.

— Защо не ме назначите директно към себе си, сър?

— Благодаря — отвърна Илиян сухо.

— Не исках да кажа… — запелтечи Майлс, но млъкна при вида на веселите пламъчета в кафявите очи на Илиян. „Печеш ме на бавен огън просто за собствено удоволствие, нали?“

— Всъщност това предложение вече беше направено. Не от мен, излишно е да уточнявам. Но един галактически оперативен работник трябва да действа при висока степен на независимост. Смятаме да превърнем в изгода чистата необходимост… — една светлинка на бюрото му го накара да се отклони. Той провери нещо и натисна един контролен бутон. Вратата на стената вдясно от бюрото му се плъзна встрани и в стаята влезе Грегор. Императорът направи знак на единия телохранител, който остана в коридора, а другият мина през кабинета и зае позиция в преддверието. Всички врати се затвориха. Илиян се изправи, за да предложи на императора стол и сведе глава във васален поклон, макар че повече приличаше на кимване, преди отново да седне. Майлс също се беше изправил, за да маркира поздрав с отдаване на чест и отново беше заел мястото си.

— Казахте ли му вече за Дендарии? — обърна се Грегор към Илиян.

— Подготвях го за новината — отговори Илиян. — Постепенно.

— Какво за Дендарии? — не успя да скрие нетърпението си Майлс.

— Решихме да им предложим постоянен договор — отговори Илиян. — Ти под прикритието на адмирал Нейсмит ще бъдеш офицерът ни за свръзка с тях.

— Ще се ползваме от услугите на наемници? — премигна Майлс. „Нейсмит е жив!“

— Собственост на императора — хихикна Грегор. — Мисля, че им дължим нещо повече от заплащането на заслугите им към нас. А освен това те безспорно демонстрираха своята, ъ-ъ… полезност, със способността си да действат на места, които са затворени за редовните ни войски с политически бариери.

Майлс изтълкува изражението на лицето на Илиян по-скоро като траур за бюджета на отдела му, отколкото като пряко неодобрение.

— Саймън ще следи за възможности да ги използваме активно — продължи Грегор. — В края на краищата ще трябва да оправдаем разходите си.

— По мое мнение ползата от тях ще бъде по-голяма в шпионажа, отколкото в тайните операции — побърза да вмъкне Илиян. — Това не е разрешително да се впускаш в авантюри, опазил ни Господ, лиценз за каперство и репресии. Всъщност първото, което искам от теб, е да усилиш разузнавателния си отдел. Знам, че разполагаш с необходимите средства. Ще ти отпусна двама от моите експерти.

— Пак ли телохранители-кукловоди, сър? — нервно запита Майлс.

— Да попитам ли капитан Унгари дали проявява интерес? — поинтересува се Илиян, като се насилваше да не се разсмее. — Не. Ще действаш самостоятелно и независимо. Господ да ни е на помощ! В края на краищата, ако не те изпратя някъде, ще останеш тук. Така че планът ни има поне това достойнство дори Дендарии никога повече да не си помръднат и пръста.