Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 104

— Ти — сочещият пръст на Озер се спря на тихия лейтенант — отиваш с тях. Ще се увериш, че заповедта е изпълнена. Използвайте страничния шлюз, той е най-близко. Ако той — посочи Майлс — започне да говори, откъсни му езика. Това е най-опасният му орган.

Часовият освободи краката на Майлс от мрежата и го изправи.

— Дори няма да ме разпитате с помощта на химикали? — попита Майлс, смаян от внезапния обрат.

— И да позволя да бъдат заразени хората ми, които водят разпита? Последното, което искам, е да ти се отпуснат юздите да говориш. Не мога да се сетя за нищо по-фатално от загниването на дисциплината и неподчинение в собствения си разузнавателен отдел. Каквато и реч да си замислил, липсата на въздух в откритото пространство ще я неутрализира. Ти почти убеди мен. — Озер едва не го побиха тръпки.

„Справяхме се толкова добре…“

— Но аз… — изправи се и Грегор, — но няма нужда да…

Когато ги изблъскаха през вратата, появиха се още двама души от взвода и бързо понесоха Майлс и Грегор за ръцете и краката надолу по коридора.

— Но…

Вратата на съвещателната зала изсъска и се затвори.

— Нещата не се развиват добре, Майлс — сподели Грегор. На бледото му лице беше изписана интересна смесица от хладнокръвие, бяс и изненада. — Други умни идеи?

— Ти си човекът, който експериментираше свободен полет без криле. По-зле ли е от, да речем, бънджи⁹?

— Въпрос на желание — Грегор започна да влачи краката си, когато камерата на въздушния шлюз се появи пред тях, — а не по прищявка на шайка… — сега бяха необходими трима души, за да го удържат — проклети селяндури!

Майлс сериозно се отчайваше. „Зарежи проклетото прикритие.“

— Знаете ли — извика топ високо, — момчета, изхвърляте цяло състояние!

Двамата стражи продължаваха да се боричкат с Грегор, но третият се спря.

— Колко голямо?

— Огромно — обеща Майлс. — Ще можете да си купите собствена флота.

Лейтенантът остави Грегор и се приближи до Майлс с изваден нож. Майлс осъзна, че човекът тълкува заповедите на Озер с ужасяваща буквалност, особено когато лейтенантът се опита да хване езика му. Почти успя. Злобният вой на вибрационния нож, наподобяващ жужене на насекомо, избръмча само на сантиметри от носа му. Майлс захапа дебелите пръсти, които се опитваха да бръкнат в устата му и се изви в ръцете на войника. Мрежата, която държеше ръцете му плътно към тялото, изпращя, но да се скъса беше невъзможно. Майлс се притисна назад към чатала на мъжа зад него, който изскимтя от ухапването на силовото поле на мрежата. Хватката около Майлс се разхлаби и той падна на пода, където се претърколи и се сгромоляса върху коленете на лейтенанта. Не беше точно хвърляне от джудо, офицерът повече или по-малко се спъна в него.

Двамата противници на Грегор се бяха разсеяли, както от кървавата варварска гледка, която вибрационният нож вещаеше, така и от безполезната съпротива на Майлс. Те не видяха мъжа, който излезе от един страничен коридор, насочи стънера си и стреля. Стражите се заизвиваха конвулсивно, щом бучащите заряди удариха гърбовете им и се проснаха накуп на палубата. Мъжът, който се бореше с Майлс, се обърна точно навреме, за да посрещне един лъч, насочен право в лицето му.