Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 103

— Аслънд се страхува и от Пол.

— Те няма да воюват, освен ако не бъдат нападнати. Да се поддържа мира с Пол е евтино и лесно. Просто не трябва да правиш нищо.

— А Вервейн?

— Все още не съм направил оценка на Вервейн. Тя е следващата в списъка ми.

— Нима? — Озер се облегна в стола си и кръстоса ръце. — Бих могъл да те екзекутирам като шпионин.

— Но аз не съм вражески шпионин — отвърна Майлс, симулирайки спокойствие и непринуденост, — а приятелски настроен, неутрален, или кой знае, потенциален съюзник.

— А какъв е интересът ти към моята флотилия?

— Интересът ми към Денд… към наемниците е чисто академичен. Уверявам ви. Вие сте просто част от цялото. Кажете ми, какъв е договорът ви с Аслънд? Поне в общи линии? — Майлс наклони глава.

Озер едва не отговори и ядосано присви устни. Майлс едва ли би могъл да завладее вниманието на наемника по-успешно, дори да беше тиктакаща бомба.

— О, хайде — присмя се Майлс в проточилата се тишина. — Какво бих могъл да направя сам, с още един човек?

— Спомням си последния път. Навлезе в пространството на Тау Верд с четирима души. Четири месеца по-късно вече диктуваше условия. Така че, кажи ми какво си запланувал сега?

— Надценявате моето влияние. Аз просто подпомогнах хората в посоката, която сами си бяха избрали. Един вид ускоряване.

— Не и за мен. Бяха ми необходими три години, за да възстановя основата, която рухна под краката ми. В моята собствена флотилия!

— Трудно е да се угоди на всички — Майлс долови погледа на Грегор, който издаваше ням ужас и посмекчи тона си. Като си помислиш, Грегор никога не беше срещал адмирал Нейсмит, нали? — Дори и вие не понесохте сериозни загуби.

Озер още по-силно стисна зъби.

— А кой е той? — и посочи Грегор с пръст.

— Грег? Просто моят ординарец — Майлс пренебрегна Грегор, който понечи да отговори.

— Не прилича на ординарец. Прилича на офицер.

Грегор незабележимо се ободри при тази непредубедена възхвала.

— Не можете да съдите по външния вид. Комодор Тънг прилича на пехливанин.

Внезапно от очите на Озер лъхна студ.

— Нима! И от колко време си пишете с капитан Тънг?

Болезненото присвиване в стомаха подсказа на Майлс, че споменаването на Тънг е било груба грешка. Опита се да прикрие безпокойството си.

— Ако поддържах кореспонденция с Тънг, нямаше да се главоболя с оценяването на станция Аслънд лично.

Озер не откъсна изпитателния си поглед от Майлс в продължение на цяла минута. Седеше на масата, стиснал здраво ръцете си. Накрая посочи часовия, който се изпъна в очакване.

— Хвърлете ги в космоса.

— Какво! — изкрещя Майлс.