Читать «Последният континент» онлайн - страница 2

Може и да проумеем някога защо го прави.

Може и да проумеем защо човечеството е тук, макар че това вече е по-сложничко и подсказва друг въпрос: „Че къде другаде трябваше да сме?“ Ужасно е обаче да си представиш как някакво божество разбутва облаците и казва: „Ей, сган, още ли сте тук? Аз пък си мислех, че сте открили слууда преди десет хилядолетия! Докарвам десет трилиона тона лед в понеделник!“

Може би дори ще проумеем защо е птицечовката.²

Тежък мокър сняг се стоварваше върху градините и покривите на Невидимия университет, най-изтъкнатото висше учебно заведение по магия в Света на Диска.

Снегът беше и лепкав, затова придаваше на околността вида на скъп, но пошъл орнамент и се напластяваше по обувките на Макабър, старшия бледлоу³, който решително крачеше в нощната ледена стихия.

Още двама бледлоу излязоха от една закътана ниша и тръгнаха в крак с него към главната порта.

Ритуалът беше стар, изпълняваше се от векове. През лятото неколцина туристи сигурно щяха да се навъртат наблизо, за да зяпат, но Церемонията на ключовете се провеждаше всяка нощ, независимо от сезона. Дреболии като леда, вятъра и снега нямаше как да я смутят. В минали времена някои бледлоу бяха прекрачвали през чудовища с безброй пипала, за да продължат Церемонията. Други бяха плували в мътните талази на наводнения, бяха отпъждали с бомбетата си заблудени гълъби, харпии и дракони. Със същата невъзмутимост пренебрегваха плебейската намеса на преподаватели, които отваряха с трясък прозорците на спалните си и крещяха: „Докога с тази проклета врява?! И какъв е смисълът?“ Нито веднъж не спряха, а и дори не им хрумваше да постъпят така. Немислимо е да прекратиш Традицията. Достъпно ти е единствено да я обогатяваш.

Тримата мъже стигнаха до по-плътните сенки под главната порта, която едва се различаваше във вихрушките. Дежурният бледлоу ги очакваше.

— Стой! Кой Идва! — кресна той с необикновено напрежение.

Макабър отдаде чест.

— Нося Ключовете На Архиканцлера! — отвърна с не по-малка сила.

— Предай Ми Ключовете На Архиканцлера!

Старшият бледлоу направи крачка напред, вдигна двете си ръце с длани, обърнати към гърдите, и потупа куртката си там, където някой отдавна изтлял в земята негов предшественик трябва да е имал два предни джоба. Туп-туп. После ги изпъна вдървено покрай хълбоците и потупа страничните си джобове. Туп-туп.

— По Дяволите! Бях Готов Да Се Закълна, Че Преди Минутка Ги Пъхнах Тук! — изрева той, изричайки всяка дума с усърдието на булдог, захапал врага.

Пазителят на портата отдаде чест. И Макабър отдаде чест.

— Провери Ли В Останалите Си Джобове?

— Май Съм Ги Оставил На Шкафчето. Все Тъй Става, А?

— Трябва Да Помниш Къде Си Ги Дянал!

— Стой, Бе, Може Да Са В Другата Ми Куртка!

Младият бледлоу, който тази седмица беше Пазител на Другата куртка, пристъпи тържествено към тях. Всеки отдаде чест. Младокът се прокашля и успя да извика със задавеното си от вълнение гърло:

— Не, Прерових… Джобовете Й Още… Сутринта!