Читать «Поприще» онлайн - страница 2

— А трябва да разбереш — рече тя, като спря заинтересовано поглед срещу неговия. — Трябва да разбереш, че такава безобразна сцена, драпирана с всевъзможни черги и парцали, не може да възпитава; че тия парцали, с които бяха играчите, и с тая палячовска декизировка вие освен смях и критика друго нищо не можете постигна. Театърът е театър, когато може да накара зрителя да забрави, че гледа игра, а че гледа пред себе си действителна драма, дето не палячовци, а живи хора страдат и се радват… И що за драма беше тая, дето я играехте… О, боже!

Ангелина крехко и непресторено се засмя. След малко продължи:

— Хвана ме срам, като ви гледах и като слушах ония глупави монолози, изпълнени с турски псувни, и ония по-глупави разговори, от които никой нищо не можеше да разбере. Такива ли са всичките селски представления, за които често чета отзиви в съюзния орган? О, ако са такива…

— Вие още нищо не знаете, госпожице… Това, което дадохме ние, беше цвете…

— Наистина ли казваш? — попита с настойчиво любопитство Ангелина.

— Това донякъде беше пак иди-доди… Но миналата година тия представления бяха най-чудни куриози.

— Вие признавате това и пак твърдите, че могло морално да се въздействува върху народа чрез представленията.

— Това доставя преди всичко развлечение нам — на учителите, — защото ни кара да се събираме, да се поразвеселим и да се поразговорим… Ти си още нова и не знаеш ужасната мъка, която сковава духа в село. Човек, интелигентен човек, тук трябва да бъде дърво или по необходимост трябва да стане дърво, ако иска да се избави от мъчителната мъка. Не чувай нищо, не виждай нищо… Пий със селяните в кръчмите, карай се с тях, води интриги, черпи се с попа и се прости веднъж завинаги с това, което се казва наука, умствено развитие и пр., и пр., ако искаш да живееш мирно и тихо, да се чувствуваш доволен от положението си и сигурен на мястото си… Опасно е да се хвърчи без криле!

Богданов плювна и млъкна.

— Как разбираш ти това? — Попита Ангелина.

— Да се хвърчи без криле ли?

— Да.

— Това значи: безполезно е да се храним с илюзии, че ще събудим тоя народ, че ще го поставим на пътя към обетованата земя… Това, дето го казват „обществена дейност“ и което хвърчащите учители не могат да произнесат без крясък и без плам в очите, е вятър… и не заслужава трошене на сили. Трошене на сили! Това впрочем нека не ти прави голямо впечатление, това е общеприета фраза… Обществената дейност на нашите учители е повече трошене на думи, отколкото трошене на сили… Де ги делата, за които толкова шум се вдига? Представленията видя какви са: всевъзможно тебдилосани учители играят някоя глупава пиеса, на някоя, пази боже, сцена, прилична на цигански катун, построена в прашната и ниска училищна стая, в която публиката се тъпчи като стадо овци… Такива им са и вечерните училища, и читалищата им, и всичко… Дойде нов учител, невкусил от тая сладост, която се казва просветителна дейност, и се напъне да събори невежеството отведнъж, като покаже зъбите си срещу попа, кмета и чорбаджията. Тая народна целина трябва с години и планомерно да се работи, за да се култивира…