Читать «Поприще» онлайн - страница 12

Всички бяха се ослушали в думите на Тихчев и никой не възразяваше, защото, може би, всякой чувствуваше правотата им.

— Я оставете тия философии, холам… — каза Попски. — Взимайте си чашите!

В това време влезе докторът и прокурорът. И двамата млади, изконтени граждани с очила. Те учтиво се разкланяха с учителките и учителите, с които Попски ги запозна.

— Е, свършихте ли работата? — попита Богданов. — Аутопсията какво показа?

— Показа това, което е явно — каза докторът. — Човекът е умрял от удара… Станало сътресение на мозъка и преливане на кръв.

— Зверски удар! — рече Недосеганов.

— Как е станало това убийство? — запита Ангелина.

— Твърде просто — рече прокурорът, като намести очилата си: — Убитият, селският телчар де, пил една чаша ракия в тази кръчма… Това разгневило другият кръчмар, съсед на телчаря, на когото смятал по лесен начин да присвои част от дворът или целия… Той го среща вечерта в тъмното и заедно със синовете си пребиват човека.

— Ух, боже — рече Ангелина. — Страшно! — па се обърна към докторът:

— Господин докторе, в нашето село има една врачка, вие знаете ли това?

— Да, да.

— Защо я не премахнете някак, като й забраните да лекува?

— Правих постъпки, но кметът не ме слуша.

— Ако дохаждате често в село да прегледвате болните и да ги церите, вярвам, те сами ще я подмахнат.

— Да, но… не виждаш ли — сиромаси са, не плащат… Пък и време нямам.

Ангелина се замисли. Никой не отговори на докторовите думи. Той стана.

— А сбогом, господа! — Прокурорът го последва.

Учителите останаха сами. Ангелина погледна Тихчев, който също мислеше нещо, и рече:

— Попът ти не помага, лекарят ти не помага… Твоите другари ти не помагат — никой ти не помага. Сам работи ли се? И що може да се постигне сам? Това поприще трънливо и мъчно само на учителя ли е дадено?

Тихчев я погледна замислено и не отговори. Натруфените учителки се пак сбутаха.

info

Информация за текста

Тоя голям разказ е публикуван единствен път в новозапочналото тогава списание Учителска мисъл (срв. бел. към разказа „Кал“), I, кн. 1, септември 1903, с. 33–48, с подзаглавие (Разказ) и подпис Елин Пелин. Отразява, както и другите разкази със същата тематика от това време, отношението на Елин Пелин към дейността на народния учител, на основа на собствени преживявания и наблюдения.

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5278]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00