Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 49

Анжелика изписка тихо и бързо отдръпна ръцете си, сякаш се беше опарила. Проследи как Рейнолд се обърна и седна на леглото и зачака със страх коментара му.

Вместо да заговори, той стана и отиде до масичката за миене. Навлажни една ленена кърпа с водата от легена, върна се, взе ръката й и започна да изтрива кръвта от пръстите й.

— Мръсотията е нещо човешко — прошепна задавено той. — Понякога гадно, понякога прекрасно. Тъжно е да разбереш, че няма как да я избегнеш.

Не, той не тържествуваше. Без да го поглежда, Анжелика проговори бавно:

— Трябва да превържат раната ви.

— След банята ще го направиш. Разбира се, ако ти харесва.

Анжелика не каза нито да, нито не. Струваше й се странно, че той сякаш изпитваше удоволствие от зависимостта си от нея.

Когато почисти едната й ръка, Рейнолд се зае с другата. Дланите му бяха гъвкави, топли и меки. В тях нямаше и капчица принуда. Анжелика забрави страха си, че само след миг може да се озове в обятията му. Влажната кърпа милваше пръстите й, изпитателният му поглед, грижливото изтриване бяха невероятно интимни. Рейнолд въздъхна и захвърли мръсната кърпа в ъгъла.

Женският инстинкт й подсказа, че мигът е дошъл. Желанието му се бе превърнало в решителност. Тя го разбра, но не направи нищо, за да му попречи. Това беше ужасно, но още по-страшно беше, че той осъзнаваше какво става с нея. Погледът му обаче беше топъл и нежен, не издаваше нито триумф, нито иронична развеселеност.

Движенията му бяха спокойни и овладени. Той вдигна ръката й на рамото си и я остави там. После обхвана талията й и я привлече към себе си. Анжелика се плъзна от ръба на леглото и остана в плен между матрака и тялото му.

Споменът беше измамен. Той носеше мисли само за неща, които бяха близки и скъпи, и отстраняваше онова, което можеше да я смути. Анжелика си припомни първата целувка в кабината на парахода. И този път устата му беше твърда и сигурна, толкова сладка, толкова умерена и в същото време необуздана и дива.

Едновременно с това тя усети и голямата разлика. Ръцете му я притискаха силно до гърдите му, от устните му струеше нежност. Той беше мил и деликатен, но не толкова овладян, колкото през онази първа нощ. Ръката му притискаше бузата й и изследваше структурата и мекотата на кожата й. Пръстите му се спуснаха надолу и очертаха стройната шия и закръгленото рамо. После помилваха нежния лакът и се мушнаха навътре, за да обхванат талията. Накрая пролазиха нагоре и обхванаха гърдите й с невероятна нежност и внимание.

Анжелика отвори уста, за да си поеме дъх, но Рейнолд веднага се възползва от възможността и мушна езика си между устните й. Последствието от това устремно нападение беше сливането на две гладки повърхности, на топлата, меденосладка, гъвкава кожа. Нежното триене на устните му в нейните събуди в тялото й тръпнещо очакване. Без да съзнава какво прави, тя се предаде. Рейнолд бе успял да я омагьоса. Вече нищо не му пречеше да сключи пръсти около крехкото връхче на гърдата, която държеше, и да го разтърка нежно, докато то се превърна в кораво зърно.