Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 47

— Без съмнение, но това е мъжката гледна точка — възрази Анжелика. — Кое е толкова честно и почтено в подчиняването на по-слабия от страна на по-силния?

— Почти винаги едната страна е по-силна от другата. Но слабият има достатъчно възможности да изненада противника, да бъде по-хитър от него и да избере по-добра тактика.

— С други думи, слабият си помага с измама и предателство. Разбирам.

— Така битката става почтена — отсече Рейнолд и по твърдото му лице не трепна нито мускулче.

— Много практично. Добре, аз ще избера оръжията си в съответствие с това, което току-що казахте, и се надявам, че няма да се изненадате, ако не ви разкрия що за оръжия са това.

— Усмивки, целувки, женски хитрини? Подготвен съм за тях.

— Така си и мислех — отбеляза Анжелика. — Защото те се обръщат много лесно срещу личността, която ги е приложила първа.

— Е — промърмори с необичайно сдържан тон той, — не е чак толкова лесно.

Трепкащите пламъчета на свещите играеха в зелените му очи. Анжелика се опита да проникне зад заслепяващия блясък и се уплаши от огъня, който пламтеше във вътрешността му. Тя преглътна и рече:

— Защо толкова държите да останете близо до жена, която не ви иска, и дори да я вземете в леглото си?

— Има цял куп причини, повечето физически, а някои глупаво-сантиментални. Освен това не мога да изключа възможността, че и най-упоритата жена един ден отстъпва.

Анжелика усети странно свиване в стомаха, пое дълбоко дъх и отговори:

— Не вярвам.

— Отчаяната надежда е привилегия и спасение на мъжа.

Тя сведе глава и погледът й спря върху широките, корави гърди. Тъмните косъмчета, които ги покриваха, изглеждаха меки и примамващи. Те се стесняваха в тънка, права линия до твърдия, мускулест корем и изчезваха под широкия колан на панталона.

Кожата над колана беше яркочервена и Анжелика протегна ръка да я докосне, но веднага я отдръпна стреснато.

Когато заговори, гласът й трепереше:

— Та вие кървите!

Рейнолд имаше нужда от известно време, преди да проумее думите й. Той се погледна, после вдигна равнодушно рамене.

— Това е естественото следствие от удар, улучил пресен белег.

Анжелика се приведе към него и разбра за какво става дума. Около разкъсаната кожа се виждаше тъмносиньо петно.

— Нали казахте, че не сте ранен?

— Съжалявам — гласеше сухият отговор. — Нямах време за по-внимателен преглед.

— Легнете, за да мога да видя раната. Може би има счупено ребро. — Тя го побутна по ръката и посочи към леглото.

— Нима искаш да омърся снежнобелите завивки? Не говориш сериозно. Освен това се питам дали след това ще можеш да се отървеш от мен.

Анжелика смръщи чело. Ненавременният му хумор я изнервяше. В душата й се събуди чувство за вина. Освен това трябваше да се пребори с представата за излегнатото в леглото й великолепно мъжко тяло. Негодник! Той беше единственият човек, който умееше да обърка напълно чувствата й.

— В гардеробната има кърпа. Бихме могли да я използваме.

— Тя ще предпази завивките, но какво ще кажеш за себе си? — попита двусмислено той.