Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 46

— Как би изглеждала една такава гаранция? — попита бавно той, за да я накара да проумее логиката му. — Може би ще се явят хиляда ангели и ще се закълнат в библията? Искаш ли да те заведа в катедралата и да положа клетва, която да бъде записана и подпечатана? Как си го представяш?

— Писменото потвърждение би било… Какво правите, за бога?

Погледът й падна на голите му гърди и гласът й пресекна. Може би от страх, но много повече от гняв. За съжаление Рейнолд се беше уморил до смърт да се съобразява с чувствителността на другите.

— Смятам да се окъпя. Тит Жан скоро ще се появи с топлата вода. Ако желаеш да присъстваш на банята ми, нямам нищо против. Ако не, легни си и се завий през глава.

— Мисля, че е по-добре да изляза — отговори сковано тя и му обърна гръб.

— Не.

Думата не бе произнесена нито високо, нито заповеднически, но прозвуча така категорично, че Анжелика спря като закована. Рейнолд смачка ризата си и я хвърли в един ъгъл, пристъпи зад нея и се опря на вратата. Напрегна се, очаквайки, че тя ще го удари, но нищо такова не се случи. Анжелика се обърна към него и го удостои с хладен поглед от леденосините си очи.

— Значи имате нужда от публика?

Нещо в спокойния й глас засили още повече възбудата му. Очите й бяха толкова дълбоки и бездънни, че човек можеше да се удави в тях. Устните й бяха меки и подканващи и събудиха в сърцето му такова отчаяно желание, че мина доста време, преди да си възвърне способността да мисли и да говори.

Гласът му пресипваше от вълнение:

— Наистина ли те интересува какво искам? Искам топла, нежна жена, която слуша внимателно и ми отговаря с усмивка. Искам жена с красиво лице, възбуждаща фигура и добро държание. Копнея за нежни докосвания, меки прегръдки и страстни целувки. Може би причината е в това, че прадедите ми са били прости селяни, но аз отказвам да се промъквам през студени коридори и да влизам в чужди легла, за да получа всичко това.

— Не можете да ме принудите да спя с вас. — Погледът й беше спокоен, но лицето й се обля в руменина.

— Лъжеш се. Мога, и то много лесно. И то точно в смисъла, който имаш предвид, ако използваш учтивото описание за едно нерадостно състояние. Но въпреки природата си — и заради потребността тази вечер да бъда съвършен съпруг, макар да не твърдя, че съм такъв, — няма да го направя.

— Няма ли?

— Моля те, не ми показвай точно сега безкрайното си облекчение. Защото мога да те принудя да играеш ролята на съвършената съпруга, колкото и да я мразиш. Кой знае? Ако започнем да играем достатъчно убедително ролите си, един ден може би ще ги приемем като нормални.

Тишината, която надвисна в стаята, беше повече от потискаща. Анжелика се взираше в лицето на мъжа, застанал съвсем близо до нея, и не откриваше нито следа от отстъпчивост или съчувствие.

— Искате да превърнете спалнята в сцена? Според мен тя прилича по-скоро на бойно поле.

— А леглото е крепостта, която на всяка цена трябва да бъде защитена или завладяна? Защо не? Между враговете поне има честна омраза вместо ледено пренебрежение и неохотна благодарност. И преди всичко пленници се вземат по честен начин и по същия честен начин те се примиряват със съдбата си.