Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 44

Майкъл заклати толкова силно глава, че къдриците нападаха по челото му.

— Знам как преживя смъртта на втория си баща, Рейнолд, но ако си решил да компрометираш тази жена, за да си отмъстиш за смъртта му и за загубите, които понесе семейството ти, трябва да ти кажа, че постъпваш подло и непочтено.

— Ти сериозно ли мислиш, че съм способен на такава подлост? — попита с опасно тих глас Рейнолд.

— О, не се съмнявам, че имаш и други причини. Тя е достатъчно жена, за да изкуши всеки мъж.

— Много ти благодаря — изфуча разгневено Рейнолд.

— Да, и преди тази вечер бих казал, че винаги си бил джентълмен с жените. Никога не си се отнасял с тях, както тази вечер се държеше с Анжелика. Не си се държал така даже с Клотилд, макар че имаше всички основания да бъдеш бесен. Днес беше същински дявол.

— Ти прояви достатъчно учтивост и деликатност, за да й покажеш какъв дявол съм аз — отговори с подозрителна мекота Рейнолд.

Майкъл стисна устни.

— Във всеки случай се отнесох към нея така, както заслужава.

— И пусна в ход скандално известния си чар.

— Ако още веднъж искаш да ме предупредиш да не се приближавам твърде много до нея, спести си усилията. Вече разбрах. Но ще ти кажа още нещо, Рейнолд. Ако се окаже, че твоята Анжелика има нужда от застъпник, аз ще бъда до нея.

— И ще се изправиш срещу мен?

— А срещу кого другиго? Знам, че ти ще я пазиш от всички останали мъже.

Рейнолд погледна безизразно приятеля си. Мислите се надпреварваха в главата му. Изведнъж заговори сериозно:

— Ти си напълно прав. Очевидно не мога да бъда обективен. Но все едно. Искам да знаеш, че ако се намесиш твърде много в личните ми работи, наистина ще се стигне до дуел.

— Обаче с пистолети — отвърна Майкъл. — Защото ако ти ме предизвикаш, аз ще имам право да избера оръжията. А аз в никакъв случай няма да те предизвикам.

— Приемам, че вие, креолите, имате някакъв смешен кодекс на честта, който не ви позволява да предизвикате на дуел мъжа, на когото сте сложили рога.

— О, не! Единственото, което ни забранява да го сторим, е онова, което се нарича приятелство.

Рейнолд си позволи кратка усмивка.

— Приятелството би трябвало да възпре мъжа да навлиза в територията на другия — обясни кратко той.

Вместо да отговори, Майкъл кимна кратко и се запъти към вратата. Двамата се сбогуваха сухо и Рейнолд проследи с мрачен поглед отдалечаващия се. Дълго стоя така, дълбоко замислен. Изведнъж разтърси глава и се запъти решително към къщи.

Анжелика стоеше насред спалнята си. Носеше бяла батистена нощница, обточена с дантела. Когато Рейнолд влезе, бе посрещнат с гневен и в същото време примирен поглед, който междувременно му бе омръзнал до смърт.

Той спря за миг, повече за да потисне гнева си, отколкото да се възхити на гледката, която се разкри пред очите му. Анжелика изглеждаше замайващо красива и си струваше да я погледа по-дълго. Тъй като не беше нито слепец, нито лицемер, той се постара да запомни всички красиви части на тялото й. Така поне щеше да ги извиква в спомените си, когато е в добро настроение. Това беше единствената възможност да не причинява болка на никого, освен на себе си.