Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 43

— Бих направил това, само ако сметна, че шансовете са несправедливо разпределени — отговори с необичайно остър тон Майкъл.

Рейнолд се обърна към Анжелика.

— Ето че си намери защитник. Какво ще правиш с него?

— А аз мислех, че е предложил подкрепа не на мен, а на вас — отвърна тя и очите й засвяткаха войнствено. — Все пак е ваш приятел.

Забележката й дойде тъкмо навреме.

— Точно така. Обаче аз ставам подозрителен, когато някой разпределя лоялността си върху повече хора.

— Стига толкова — отсече ядосано Майкъл. — Мисля, че е най-добре да ви оставя.

— Ще се заемеш ли сериозно с фехтовката? — попита невинно Рейнолд.

Майкъл скочи от дивана.

— Да не мислиш, че ме е страх от теб? Ако не ти бях истински приятел, щях още сега да те извикам на дуел.

— Говориш глупости. — Рейнолд отиде при него, улови ръката му и го обърна към вратата. — Вече убих един човек тази седмица и не искам да увеличавам възхищението на жена си с още трупове.

— Не се интересувам от мъртвите — заяви надменно Анжелика.

— Освен когато не става дума за моята смърт — допълни през смях Рейнолд и се поклони подигравателно пред нея.

Майкъл, който изглеждаше бледен въпреки загара си, се сбогува и слезе по стълбището с високо вдигната глава. Когато Рейнолд го последва, той спря, стисна ръце в юмруци и се обърна към него.

— Е, ще се дуелираме ли? — Гласът му звучеше дрезгаво.

— И по каква причина? За да възстановиш накърнената си чест или за да се харесаш на Анжелика?

— За да те науча на добри маниери. Как смееш да разговаряш така презрително с една толкова очарователна жена?

— Това беше по-добре, отколкото да я набия — отговори честно Рейнолд.

Майкъл изпухтя отвратено.

— А може би беше по-добре да я изнасилиш на публично място? Ако си толкова луд по нея, питам се защо, по дяволите, се държиш така непоносимо! — Лицето му светна. — Освен ако…

— Освен ако съм по-търпелив и по-умен, отколкото мислиш? Всяко нещо си има цена. — Лицето на Рейнолд издаваше мрачна решителност. — Дали говорим за едно и също? Би ли ми обяснил с думи, които да ми покажат, че уважаваш дамата, какво искаш да кажеш?

— Ти още не си спал с нея.

Въпреки мрака Майкъл видя как приятелят му се изчерви.

— От една страна, имаш право, от друга обаче се лъжеш — отговори тихо той. — Макар че по моето скромно мнение тази тема не е подходяща за обществен диспут.

— Или — продължи безстрашно Майкъл — ти знаеш, че онова, което правиш, е нередно, но си твърде дебелоглав, за да го признаеш.

— Ти ли ще ми четеш проповеди? Учудваш ме. — Разбира се, това не биваше да го учудва, защото приятелят му, син на майка-италианка и баща-французин, беше законен наследник на едно от най-старите креолски семейства в града. Освен съзнанието за произхода си той притежаваше и неизкоренима вяра в принципите на морала.

— Може би съм прав и в двете си твърдения. В тази история има нещо гнило. Не съм съвсем сигурен, че трябва да повярвам в тази сватба. Нямаше обявление в църквата, нито във вестниците, никой не беше поканен.

— Значи аз съм не само неискрен с приятелите си, но и похотлив стар пръч, който отвлича невинни млади момичета? Ето какво мнение имаш за мен!