Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 40

— Там е човекът, чиито илюзии не бих искал да отнема — обясни тихо той, обърнат към приятеля си.

— Кои илюзии, за бога? За това, че си герой ли? — Майкъл изгледа невярващо приятеля си и Рейнолд се изсмя ожесточено.

— Не, драги. Илюзията за моята непобедимост. Най-простият начин да избегнеш бунта е да го направиш невъзможен.

— Какъв бунт? Кой гост би посмял да се бунтува? — попита объркано Майкъл и смръщи чело.

— Дамата в къщата е моя жена.

Майкъл зяпна смаяно.

— Ти си женен… Ти си бил женен през цялото време, докато бяхме заедно, и не си казал нито дума?

Рейнолд не се помръдваше.

— Тя беше болна. Сметнах, че е по-добре да я предпазя от безбройните посетители и поздравления, докато се възстанови.

— Болна значи. А пък се бунтува — промърмори възхитено Майкъл. После се изправи и отупа праха от коленете си. — Бунтът на една жена се изразява най-често в изневяра.

— Или в напускане на брачното гнездо — отвърна мрачно Рейнолд, — което е нещо по-добро. Но като убия достатъчно улични разбойници, може би няма да се наложи да се дуелирам с приятелите си. Впрочем, помолих те да ме придружиш до в къщи, за да те запозная с нея. Смятам, че тя ще се зарадва да види най-после ново лице.

— Надявам се да не се зарадва особено много — промърмори с добре изигран страх Майкъл. — За тази вечер преживях достатъчно. — После вроденото му чувство за хумор надви и черните му очи блеснаха развеселено. — От друга страна обаче, ако жена ти е толкова красива, колкото успях да забележа при краткото й явяване на балкона, още от тази вечер ще започна да размахвам усилено шпагата и ще те извикам на дуел, за да имам възможност да утеша вдовицата ти.

Рейнолд се обърна към дома си.

— Не ти го препоръчвам.

— Думите ти прозвучаха доста раздразнено, приятелче.

— Прав си. Освен това не искам ти да бъдеш възнаграден за усилия, които съм положил аз. Дамата има достатъчно борчески дух за двама, макар че главното й оръжие е езикът, не шпагата. Вече го изпитах на гърба си. Кожата ми е почти цяла, но самочувствието ми е насечено на хиляди малки парченца.

— Сигурно е научила тези хитрини от теб.

Досега Рейнолд не беше помислял за тази възможност. Думите разкриваха и скриваха, доставяха радост и болка. Освен това създаваха защитен вал около душата, за да отблъснат всеки нападател. Той беше научил това още много отдавна. Дали Анжелика наистина не беше взела пример от него?

— Без съмнение — отговори той както на себе си, така и на Майкъл.

Приятелят му остана за миг с отворена уста, после забърза след него. Гласът му преливаше от учудване:

— Нима жена ти не те обожава?

— Поне аз не го знам.

— Не припада ли, когато я докосваш?

Погледът на Рейнолд беше достатъчен отговор и предупреждение към Майкъл да престане да се рови в душата му.

— Защо тогава се ожени за нея? — попита весело Майкъл, макар че не разбираше нищо, и спря пред вратата към двора.

— Тя е новата собственичка на „Боньор“.

Майкъл изгледа замислено широкия гръб на приятеля си.

— Ще ти задам още един въпрос — продължи решително той. — Защо тя се омъжи за теб?