Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 165

— Вдигни ръка, ако обичаш. Колкото се може по-високо.

Рейнолд пусна къдрицата и сведе глава, за да може Анжелика да свали ризата му. Косата му се разроши още повече, но той не й обърна внимание. Изчака я да хвърли ризата в коша за пране, да посегне към кърпата в легена и да я изстиска и едва тогава заговори:

— Целта ми не беше да превърна Майкъл в мъченик.

Анжелика го изгледа учудено.

— Искаш да кажеш, че започна този спор, защото той… защото си смятал, че той изпитва някакви чувства към мен?

— Не съвсем, макар че имах всички основания да го предизвикам.

Тя пристъпи по-близо и внимателно започна да бърше раната с мократа кърпа. Рейнолд уви лявата си ръка около талията й и тя спря насред движението, докато той разтвори дългите си крака и я придърпа между коленете си, за да е по-близо до рамото му.

Задължа я в това положение и Анжелика, разбра, че така е по-удобно и практично, вместо непрекъснато да се навежда напред, но се почувства обезпокоена от липсата на дистанция. Макар че всяка нощ споделяше леглото с него и често лежеше будна до зори, не беше свикнала да стои толкова близо до него извън спалнята.

Тя сведе глава и се зае с раната, но с всяка секунда напрежението й нарастваше. Стана й още по-зле, когато пръстите му се плъзнаха бавно по хълбоците й.

— Вероятно нямаш намерение да ми разкриеш основанията си? — попита с предрезгавял глас тя.

— С напрежение чакам ти да ги откриеш сама — отговори той и пое дълбоко въздух, когато кърпата докосна раната.

Анжелика смръщи чело, но не успя да отговори, защото се появи Тит Жан с брендито.

На таблата бяха поставени две чаши и камериерът наля и на двамата. Настоя Анжелика също да пийне малко и тя доближи предпазливо чашата до устните си. Едва не се задави с парещата течност, но само след миг с почуда установи, че буцата в гърлото й се е разсеяла и по вените й се разлива приятна топлина. Въпреки това заяви, че ще използва останалото бренди, за да почисти раната.

Ароматът на алкохола я удари право в носа, когато изля малко от брендито върху чиста кърпа. Много бавно и предпазливо тя избърса ръбовете на раната, после капна няколко капки във вътрешността й.

Вероятно алкохолът активизира сивите й клетки, защото още докато посягаше към един компрес, разбра какво е целял мъжът й. Погледна го стреснато, но бързо се овладя и посвети цялото си внимание на превръзката.

Не, целта на дуела не беше да се събуди съчувствие към Майкъл или да накара Дебора да изясни чувствата си към него. По-скоро намерението на Рейнолд беше да превърне Майкъл в герой, в мъж, който излиза в защита на сестра му и не се плаши дори да се дуелира заради нея.

В гласа й прозвуча учудване:

— Ти си искал Майкъл да спечели. Искал си да получиш тази рана.

— Нещо подобно. — Рейнолд беше свел глава и тя не можеше да види очите му. Здравата му ръка разкопчаваше копчетата на роклята й.

Най-после Анжелика разбра цялата истина. Той се беше бил добре, за да изглежда, че дуелът е почтен и че раната е напълно заслужена. Прорезна рана в рамото, малка драскотина по лицето или на шията бяха повече от достатъчни. Честта щеше да бъде възстановена. Рейнолд не беше имал намерение да допусне проливането на толкова много кръв.