Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 163

Като чу звънтенето на шпага, паднала на пода, Анжелика се обърна стреснато. Оръжието на Рейнолд се търкулна към полата на роклята й и остана да лежи неподвижно. Мъжът й притисна рамото си със здравата си лява ръка и тя видя, че десницата му е увиснала безполезно. Между пръстите му потече кръв и на бялата ленена риза изби грозно червено-черно петно.

В първия миг Анжелика помисли, че ей сега ще припадне от ужас, после облекчението взе връх. Тя се втурна към Рейнолд и притисна с две ръце раната му. Гласът й прозвуча значително по-спокойно, отколкото беше очаквала:

— Влез веднага вътре, за да мога да те превържа.

Майкъл захвърли шпагата си към парапета с такава сила, че тя изсъска като змия и се изгуби някъде в мрака. После се хвърли към Дебора и я притисна до гърдите си.

— Света майко! — прошепна задавено той. — Добре ли си? Кажи ми, че нищо не се е случило!

— Да, да, добре съм — изхълца с пресекващ глас момичето и скри лице в ризата му.

— Защо направи това, за бога? Какво искаше да постигнеш? Можеше да умреш! — Майкъл я притисна още по-силно до себе си и я залюля като бебе. Само пепелявосивото му лице издаваше, че е близо до припадъка.

Междувременно Тит Жан, който очевидно се беше спотайвал наблизо, стигна до господаря си и двамата с Анжелика го хванаха от двете страни, за да го отведат в салона. Рейнолд изръмжа недоволно и се освободи от ръцете им.

— Добре се справи, приятелю — обърна се той към Майкъл и гласът му прозвуча делово. — Смятам обаче, че ми дължиш реванш.

Без да изпуска Дебора от обятията си, Майкъл поклати глава.

— Не заслужавам похвала. Съзнавам, че те улучих случайно. Но имаш право в онова, което каза преди. Това не е необходимо между нас.

Рейнолд хвърли бегъл поглед към сестра си и отговори кратко:

— Очевидно не.

— Опитайте се още веднъж и ще убия и двама ви! — изплака възбудено Дебора. — Никога не съм преживявала такъв страх.

— Аз също — подкрепи я тихо Анжелика.

— Значи дуелът си струваше — промърмори под носа си Рейнолд.

— Какво? — Дебора кипеше от възмущение.

— Няма нищо — отвърна й с усмивка той и се обърна, за да влезе в салона.

Останаха там само колкото да се уверят, че ударът не е засегнал някой жизненоважен орган. Острието на шпагата беше проникнало в тялото на Рейнолд точно под ключицата и беше пробило дупка на гърба. Според Тит Жан раната беше чиста, щеше да боли доста време, но нямаше да пречи на движенията. Разбира се, усложненията не бяха изключени, но не беше вероятно да се стигне до отравяне на кръвта.

Камериерът обаче не се задоволи със собствената си диагноза, а настоя да повикат лекар и да събудят мадам Дюло. Рейнолд възрази остро, че сега не е в настроение да го опипват чужди ръце и да слуша морални проповеди, които са много по-страшни и от най-страшния удар с шпага. Всичко, което искал, било да се оттегли в тоалетната си стая и съпругата му да превърже раната без много шум. Той кимна с глава на Анжелика и се запъти към вратата. Сбогува се кратко с Майкъл и Дебора и бързо излезе в галерията.