Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 161

Косата на Майкъл беше съвсем мокра, дъхът му идваше на тласъци. Лицето му беше застинало в каменна маска на издръжливост и решителност, погледът му сякаш беше залепнал за острието на противниковата шпага. Той се хвърляше напред, оттегляше се светкавично, разкриваше познанията си за разнообразни трикове и готовност да ги прилага. Търсейки пролука в отбраната на противника, стоманеното острие се плъзгаше опасно по шпагата на Рейнолд.

Майкъл беше по природа предпазлив и това личеше по техниката, с която се биеше. Той не рискуваше, не изпробваше необичайни капани или стратегии.

За разлика от него Рейнолд се държеше прекалено небрежно. Измамните му маневри бяха силни и открити, парадите и рипостите бяха не само умели, но и злобно-ефектни. В нападенията му имаше опитност и котешка гъвкавост и Майкъл все по-често се отдръпваше назад.

Но не беше толкова лесно да го надвиеш. Може би не притежаваше брилянтната техника на Рейнолд, но все пак владееше шпагата изключително добре. Позата му беше безупречна, коравите рамене и изпъкналите мускули на краката издаваха сила и жизненост. И преди всичко имаше кураж.

— Поздравления — проговори изненадано Рейнолд, след като отскочи в последния миг от съскащото острие, което щеше да разпори ръката му до лакътя. — Нямах представа, че си толкова добър.

— Защото никога не ти е хрумвало да се мериш с мен — изръмжа Майкъл. Той се хвърли отново напред и удари шпагата си в тази на Рейнолд, както ковач замахва с тежкия чук.

— Играта става сериозна, когато причиниш болка на противника си. — Рейнолд отбягна нападението без особени усилия.

Майкъл пое дълбоко дъх, преди да отговори.

— Мисля, че когато човек получи едно-две дребни наранявания, започва да разбира някои неща за себе си.

— И ти смяташ, че аз имам нужда от това? — Рейнолд направи измамно движение и Майкъл едва не се хвана в капана, но в последния момент успя да отрази удара. Посипа се нов дъжд от искри.

— Може би, макар че аз говорех преди всичко за себе си. — Майкъл предприе класическо нападение, но отговорът на Рейнолд беше толкова ефектен, че го принуди да отстъпи няколко крачки назад.

Дуелът продължи с постоянни атаки и контраатаки, без да има ясно изразено предимство на единия или на другия. Едновременно с това публиката имаше впечатлението, че Рейнолд си е запазил няколко трика и само чака удобния случай да ги приложи.

След известно време Анжелика реши, че е проумяла намерението му. Може би се лъжеше, защото една такава маневра й се струваше извънредно опасна. Майкъл не знаеше, дори не подозираше колко лошо е положението му, на каква хитра манипулация ще стане жертва и може би ще загине.

Очите на Анжелика пареха от неизплаканите сълзи, но тя не примигна нито веднъж. Гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно и въпреки това имаше чувството, че се задушава. Някъде дълбоко в себе си усещаше пронизваща болка, сякаш острието на шпагата беше разпорило вътрешностите й. От гърлото й се изтръгна задавено хълцане.