Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 159

— Аз също — отвърна Рейнолд, — защото в противен случай всички усилия биха били напразни.

Майкъл отново се намръщи.

— Да приема ли, че си решил да ми дадеш урок?

— Дуелът като средство за запазване на благоприличието и учтивостта? Не.

— Какво тогава?

— Предпочитам да го нарека демонстрация.

— На какво? — настоя с дрезгав глас Майкъл.

Когато Тит Жан се върна безшумно и подаде на Рейнолд две дълги кутии от полирано дърво, господарят му ги остави на масата, извади от тапицираната с кадифе вътрешност тънка шпага и я подаде на Майкъл.

— Защо си толкова мрачен? — попита хапливо той. — Целта на дуела е да се защити насилствено честта на един човек с надеждата, че истината и убедеността ще придадат на биещия се необходимата сила. Честта е защитена, когато се пролее една-едничка капка кръв, разбира се, ако единият от биещите се не жадува за отмъщение или не даде воля на злобните си инстинкти. Вярвам, че ти не си достатъчно американец, за да настояваш, че само смъртта може да сложи край на спора ни.

— Засега не.

Усмивката на Рейнолд беше безкрайно любезна.

— Значи става дума само за спорт. Защо да не му се насладим?

— Разбира се, че ще го направим — отвърна сухо Майкъл.

Двамата мъже се погледнаха в очите, после едновременно се обърнаха към вратата, която водеше към галерията.

Лекият нощен бриз разхлаждаше дългото, открито помещение, потънало в пълен мрак. Тит Жан донесе лампи и ги сложи в ъглите между парапета и стената на къщата.

Рейнолд свали жакета си и нави ръкавите на ризата си до лактите. Майкъл последва примера му, но видя излизащите в галерията Анжелика и Дебора и спря насред движението си.

— Не, дами, не бива да идвате тук. Знам какво каза Рейнолд, но съм сигурен, че не изпитвате желание да станете зрителки на това тъжно представление.

— И какво според теб не е редно да видят? — намеси се подигравателно Рейнолд. — Твоята зверска природа или благословеното ти мъжко тяло?

— Нито едното, нито другото — изсъска вбесено Майкъл. — Смятам, че присъствието им ще смути дори човек като теб.

— О, да, но от друга страна знам, че пред зрители съм винаги най-добър.

— Ами ако публиката изпадне в истерия?

— Това ми изглежда невероятно, защото за него е необходим непреодолим страх от изхода на дуела ни. — Рейнолд се усмихна заплашително и се обърна към Анжелика: — Ти няма да ни смущаваш, нали, скъпа?

— Не — отговори тя, — макар че предпочитам да не се дуелирате.

Рейнолд я погледа още малко, после зададе същия въпрос и на сестра си:

— Дебора?

— Ще остана, щом и Анжелика остава.

Гласът й беше пресипнал и Анжелика я погледна въпросително. Лицето на Дебора беше пепелявосиво, ръцете й бяха стиснати в юмруци. Брат й сякаш не го забелязваше, защото се обърна спокойно към противника си.

Майкъл стисна здраво устни и преглътна по-нататъшните възражения. Свали жакета си, разхлаби вратовръзката и пое подадената му шпага.

Двамата мъже застанаха в начална позиция и сведоха върховете на шпагите си. Когато се погледнаха в трепкащата светлина, лицата им издаваха мрачна решителност и пълно съсредоточаване. Ризите им блестяха сребърни, очите им бяха скрити в мрака. Осветената галерия приличаше на нощна театрална сцена. Възцари се тишина, нарушавана само от съскането на фитилите и далечното шумолене на дърветата край входната алея. Сякаш събралата се да гледа представлението публика шепнеше нетърпеливо.