Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 13

Луната беше изгряла и изглеждаше дружелюбна, сияеща и в същото време плаха, както криеше мекото си златно лице зад пурпурносивите облаци. Подвижният, блещукащ светлинен лъч, който танцуваше по водната повърхност, сякаш имаше тегло и беше материален. Рейнолд го усещаше по ресниците си, по устата, но устоя на напора да протегне ръка и да го докосне, защото още преди много време беше прозрял, че битката за непостижимото не може да бъде спечелена.

Изведнъж на палубата над главата му изпищя корабна сирена. Мъжът напрегна всичките си сетива и застана нащрек. Когато откри причината за вълнението, излезе напред и се опря с две ръце на релинга.

Зад „Кралица Катлийн“ се движеше друг параход. Тънките комини изпускаха кълба черен, обсипан с оранжеви искри дим, а от преливниците по палубата се стелеха сребърнобели облаци пара. Параходът носеше името „Синсинати Сити“ и с пълна пара пореше вълните зад „Кралица Катлийн“. Само след минута „Синсинати Сити“ даде остър сигнал с корабната сирена и започна незабавно маневрата за изпреварване.

Лоцманът на „Кралица Катлийн“ беше уведомен навреме за натрапниците и отдавна беше поискал повече пара. От комините се заиздигаха дебели кълба дим. Тракането и чукането на двигателите се засили и корабът се понесе с голяма скорост по течението на реката. Вибрирането на релинга под ръцете на Рейнолд се ускори и мъжът смръщи чело, когато неравномерният ритъм се предаде на цялото му тяло.

За миг той изпита тревога, но отворилата се зад него врата погълна цялото му внимание. Анжелика Крю излезе на палубата.

Рейнолд се обърна към нея и затаи дъх. Тя беше разпуснала косата си и меките, блестящи руси вълни падаха като сурова коприна по крехките рамене. Гъстите къдрици блещукаха, а потопените в лунна светлина крайчета се криеха по гънките на шала й и се смесваха с копринените му ресни. Разкошният шал висеше почти до коленете й. Рейнолд усети нетърпимо желание да я докосне, да я прегърне, но само стисна здраво юмруци и остана неподвижен.

Когато го откри толкова близо до кабината си, Анжелика замръзна на мястото си. Ала бързо успя да се овладее и когато заговори, гласът й издаваше само учтиво любопитство:

— Какво става? Случило ли се е нещо?

— Надбягване — отговори кратко мъжът.

— Защо, за бога?

— Защото има пълнолуние, нощта е ясна и всичко се вижда. Защото параходът, който влезе пръв в пристанището, ще получи пълен товар, а за втория може да не остане нищо. Защото речните лоцмани си имат гордост и защото… — Рейнолд млъкна рязко, уплашен от собствената си разговорливост в сравнение с нейното замислено мълчание.

Усмивката й издаде, че обмисля чутото, но тя не отговори. Анжелика сложи ръка на кръста си и задиша бавно и равномерно.

— Нещо не е наред ли? — попита Рейнолд, стараейки се да изглежда учтив и загрижен, без да става нахален.

Анжелика поклати глава и косите й сякаш затанцуваха над златните ресни на шала. Тя помълча още малко и попита:

— Виждали ли сте камериерката, която обслужва дамите? Мислех, че е излязла на палубата.

— Видях я преди около час — отговори предпазливо той и не излъга. Беше отишъл при момичето и му беше дал пари, за да иде в друга част на кораба, където звънът на Анжелика нямаше да се чуе. Той погледна девойката и прибави: — Мисля, че отиваше да се погрижи за някакво бебе и за още едно дете, които били болни.