Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 11

— О! — промърмори Анжелика, за да реагира по някакъв начин, и погледът й отново потърси лицето на мъжа, за когото говореха.

Рейнолд Хардън забеляза колебливия й поглед и късметът веднага го напусна. Всъщност, какво значение имаше дали печели или губи, след като мястото, което беше заел, му позволяваше да наблюдава отлично какво става в големия салон. Бе забелязал Анжелика Крю веднага след връщането й в салона, знаеше също, че в момента е сама, без баща си и без годеника си.

Мекият прасковен цвят на роклята й подхождаше толкова добре на розовия тен, а дълбоко изрязаното деколте властно го привличаше. Редицата мънички копчета на гърба го изкушаваха да ги усети под пръстите си.

Когато видя, че в салона влезе Лорънс Едингтън, Рейнолд изпита злобно задоволство. През последните няколко минути бе стигнал до изненадващото заключение, че му е много неприятно да вижда младия овен в близост до красивата Анжелика. Кой му позволяваше да се наслаждава безпрепятствено на деколтето й?

Анжелика Крю беше дама, независимо от мъжа, който й беше баща. Тя проявяваше правилните инстинкти и беше получила подходящо възпитание. Мекият овал на лицето й, високите скули и съвършено оформената уста й придаваха вид на класическа чистота, а лицето й издаваше искреност и доброта. Рейнолд беше възхитен от прямия й поглед и от чувството за хумор, което се криеше зад меката й усмивка. Това момиче не е само сладко и мило, каза си развеселено той.

Какви идиотски мисли! Анжелика Крю нямаше никакво значение за него, видът и личността й не му влияеха. И дума не можеше да става, че ще се влюби в нея. Нямаше да го допусне.

Откакто стана мъж, той избягваше продължителните връзки, разбира се, доколкото беше възможно. Ако допуснеше да бъде заслепен от физическото очарование на някоя жена, много лесно можеше да стане жертва именно на тези външни предимства. Мъжът трябваше да осъзнае този риск и да го включи в предварителните си сметки.

Рейнолд погледна към Лорънс Едингтън, който се движеше с добре премерена бавност от маса на маса, за да погледа различните игри. След известно време той помоли да вземе участие в партия покер. Рейнолд напусна масата за фараон и се облегна на стената, за да следи всички движения на съперника си.

За момент се изкуши да се присъедини към играта, но се отказа. На масата седяха мъже, които го познаваха, и можеха да споменат неща, за които беше по-добре да се мълчи. Двамата с Едингтън не се познаваха, но можеше да се очаква, че годеникът на Анжелика ще наостри уши при споменаването на името „Боньор“.

С Едмънд Крю положението беше по-различно. Рейнолд полагаше големи усилия, за да го избягва. Бащата на Анжелика беше известна фигура в Ню Орлиънс; двамата се хранеха в едни и същи ресторанти, седяха в съседни ложи в операта, посещаваха едни и същи игрални салони. Може би Крю беше осведомен за връзката между Рейнолд Хардън и мъжа, чиято плантация беше откраднал.