Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 14

— О!

Гласът на Анжелика прозвуча така отчаяно, че Рейнолд изпита угризения на съвестта. Разбира се, той познаваше причината за тревогата й, беше осведомен, че тя се чувства като пленница в корсета си. Узна това, след като изпрати камериера си на задната врата на леля й да побъбри със слугите. Точното планиране на всяко начинание беше много важно за него, един от малкото принципи, които смяташе за смислени и полезни. Другият му принцип беше, че слабостите на противника трябва да се използват колкото се може по-добре.

— Ако наистина е толкова важно да се намери камериерката — заговори спокойно той, — значи вие имате спешна нужда от момиче или жена, които да ви помогнат. Ще позволите ли да отида да потърся някоя подходяща личност и да ви я изпратя?

— Не, не познавам никого. Всъщност, мога да отида и сама.

Рейнолд знаеше към кого би могла да се обърне тя в нуждата си и незабавно се зае да разруши тази надежда.

— Вероятно имате предвид мадам Парнел, с която ви видях да говорите след вечеря? Тя се оттегли в кабината си. Сигурен съм, че няма да ви е много приятно да стоите в това облекло пред кабината й, докато тя си слага перуката и се гримира.

Гласът му прозвуча небрежно, но в него имаше и недвусмислен укор, че младо момиче като Анжелика си позволява да се държи неприлично.

— Разбира се, първо ще се облека — отговори сковано тя.

— Не е нужно. Мисля, че дамата пътува с камериерката си. Ще изпратя слугата си да попита мадам Парнел дали не би могла да ви заеме момичето си за известно време.

По лицето на Анжелика премина сянка на съмнение.

— Смятате ли, че мадам Парнел ще се съгласи да използвам камериерката й?

— Сигурен съм, че така е по-добре, отколкото да я карате да идва лично в кабината ви.

Анжелика все още се колебаеше.

— Не знам… Не искам да будя татко, защото е болен, но може би годеникът ми…

— Младият Едингтън? Запознахме се в салона. Мисля, че не е много умно да се обръщате към него в този случай — отговори с твърд глас Рейнолд.

Анжелика захапа долната си устна, но бързо се овладя и кимна.

— Боя се, че ще се наложи да приема любезното ви предложение.

— Не е любезност, а удоволствие — отговори спонтанно Рейнолд. После се обърна, пресече палубата и отвори вратата на кабината си.

Тит Жан, от много години негов доверен слуга, вдигна глава и го изгледа сериозно. Рейнолд срещна спокойно тъмния, ясен поглед. Никой от двамата не каза нито дума, но това не беше и нужно. Мадам Парнел беше получила съответните указания и нямаше да изпрати момичето си на Анжелика.

Като повечето камериери, Тит Жан беше отлично осведомен за делата и мислете на господаря си. Намерението на Хардън никак не му харесваше, но той даваше израз на неодобрението си само със строгия и затворен израз на лицето си. Рейнолд нямаше намерение да се съобразява с него, това беше ясно.