Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 10

— Боя се, че не знам почти нищо за него — проговори предпазливо младото момиче.

— Той не е искал да знаеш, нали разбираш? Впрочем, същото важи и за леля ти, онази непоносима мрачна старица. Срещала съм я само веднъж, но веднага си казах, че това е най-сивото същество, което съм виждала. По-скована е от…

Лорънс въздъхна шумно, сякаш се задушаваше, и отново запристъпва от крак на крак.

Мадам Парнел млъкна, изправи се като свещ, изгледа го и попита:

— Да не би в гърлото ти да се е забила рибя кост, момче, или се опитваш да ми напомниш, че трябва да си държа езика зад зъбите? Ако приказките ми не ти харесват, иди някъде, където няма да ги чуваш. Може би ти се ще да отидеш в съседния салон и да погледаш мъжете, които играят карти?

Лорън почервеня целият при този язвителен намек за мъжествеността му и се обърна към Анжелика с гневен и в същото време умолителен поглед. Обаче младата жена не желаеше да пропусне благоприятната възможност да узнае повече за живота на баща си, освен това никак не й се искаше да остава насаме с годеника си.

— Мисля, че ще се оправя — проговори меко тя. — Не е нужно да оставаш с нас.

Лорънс се нацупи обидено, направи скован поклон и се сбогува.

— Ваш слуга, мадам. Анжелика, скоро ще се върна да те взема.

— Като че ли момичето е някакъв пакет — изръмжа раздразнено мадам Парнел и проследи с бдителен поглед излизането му. После на лицето й грейна мила усмивка и тя се обърна отново към Анжелика: — Е, след като най-после се отървахме от мъжете, можем да разговаряме на спокойствие. Какво искаш да знаеш за приключенията на баща си?

— Всичко! — отговори засмяно Анжелика, но скоро стана сериозна и хвърли бърз поглед към мъжкия салон. — Но първо бих желала да разбера познавате ли онзи мъж ей там.

— Кой? — попита учудено мадам Парнел и погледна към вратата.

— Не ми се иска да го посочвам. Седнал е на масата точно до вратата. Тъмнокос и много едър…

Дебелата жена вдигна учудено вежди.

— Велики боже! Дете, ти май говориш за Рейнолд Хардън? Трябва да ти кажа, че си си избрала най-големия негодник.

— Нима той не е почтен джентълмен?

— Има хора, които общуват с него само заради връзките на семейството му, но аз не съм толкова изискана. Знаеш ли, той живее в прекрасна къща на „Роял Стрийт“, в самия център на Ню Орлиънс.

— Добре ли го познавате? — Любопитството на Анжелика нарасна още повече от странния тон, с който говореше мадам Парнел.

— Срещали сме се. Е, какво да ти разкажа за него? Родословното му дърво не е особено старо и това смущава префърцунените аристократи в Ню Орлиънс, но пък е безмерно богат. Започнал е с игрален салон, но наскоро го продаде. Говори се, че не е безопасно да му се изпречиш на пътя. А една дама, от която се интересуваше известно време, след края на връзката им направи опит да сложи край на живота си.

— Самоубийство? — прошепна смаяно Анжелика.

— Така се говори. Честно казано, мисля, че тя е инсценирала сърцераздирателната сцена, за да си върне благосклонността му. Вечерта, когато бедното момиче за първи път посмя да се появи пред доброто общество на представлението на „Севилския бръснар“, Хардън придружаваше в операта най-известната артистка на Ню Орлиънс.