Читать «Приказката за търговеца и демона» онлайн - страница 5

— Вярно ли е всичко, което си казала за това теле?

А тя отвърна:

— Да, о, господарю, това наистина е твоят син, кръв от твоята кръв.

Тогава аз възкликнах:

— О, девойко, ако го освободиш от магията, нека станат твои добитъкът и всичко, което твоят баща пасе.

Ала тя се усмихна и рече:

— О, господарю, мен не ме влече богатство, аз искам само две условия: първото е да ме ожениш за своя син, а второто — да ми разрешиш аз да омагьосам и да взема за заложница онази, която омагьоса него, иначе не мога да бъда спокойна, че тя няма да ми отмъсти.

И като чух думите на дъщерята на говедаря, о, демоне, аз отвърнах:

— Освен това, което искаш, нека всичкият ми добитък и целият имот, който пази баща ти, бъдат твои и ти давам също така правото да се разпореждаш с кръвта на моята братовчедка.

Като чу моите думи, тя взе едно блюдо, напълни го с вода, произнесе над него някакво тайнствено заклинание и напръска телето с водата, като каза:

— Ако си теле и аллах всевишният те е създал като такова, остани си в същия образ и не се променяй; ако обаче си омагьосано, приеми по заповед на аллах всевишния предишния си вид и образ!

И ето че телето се разтрепера и се превърна в човек. Тогава аз се хвърлих на врата му и извиках:

— Заклевам те в името на аллаха и те моля, разкажи ми всичко, което моята братовчедка направи с теб и твоята майка!

И моят син ми разказа онова, което се бе случило с двамата, а аз рекох:

— О, сине мой, аллах ти изпрати тази девойка, която можа да те освободи от магията и да ти помогне да си възвърнеш правата.

После, о, демоне, аз го ожених за дъщерята на говедаря, а тя превърна моята братовчедка в тази газела, като каза:

— Това е приятен образ, а не някой отвратителен, от който хората да отвръщат погледи.

Сетне дъщерята на говедаря живя при нас дни и нощи, нощи и дни, докато аллах я прибра при себе си. А когато тя заспа вечния си сън, моят син се отправи към индийската страна, а това е страната на този човек, с когото ти се е случило онова, за което той ми разказа. Тогава аз взех тази газела, моята братовчедка, и тръгнах с нея от място на място да търся диря и вест от моя син, докато съдбата ме доведе до това място, където видях търговеца да седи облян в сълзи. Ето това е моят разказ.

Тогава демонът казал:

— Това е необикновена история и аз ти подарявам една трета част от неговата кръв.

Тогава излязъл напред вторият старец, човекът с двете ловджийски кучета, и заговорил на демона:

— Ако и аз ти разкажа какво ми се случи с моите братя, тези две кучета, и ти се увериш, че това е още по-странна и още по-необикновена история, ще опростиш ли и заради мен една трета от вината на този човек?

Демонът отвърнал:

— Ако твоят разказ е още по-странен и още по-необикновен, нека бъде волята ти!

И така започнала:

Приказката на втория старец

Знай, о, господарю на царете на демоните, че тези две кучета са моите братя, а аз съм третият. Когато моят баща умря и ни остави наследство от три хиляди жълтици, аз отворих дюкян, в който продавах и купувах, а и двамата ми братя също си отвориха по един дюкян. Но не бе минало много време, откакто аз бях подхванал търговията, когато по-големият ми брат, едното от тези кучета, продаде стоката от своя дюкян за хиляда динара; и като закупи стоки за търговия, замина на път. Цяла година не се върна при нас; един ден обаче, както си седях в моя дюкян, ето че вътре влезе един просяк, застана пред мен и аз му казах: