Читать «Приказката за търговеца и демона» онлайн - страница 4

А Шехеразада й отвърнала:

— Какво представлява всичко това в сравнение с онова, което бих могла да ви разкажа през следващата нощ, ако царят благоволи да запази живота ми!

Тогава царят си казал:

„В името на аллаха, няма да заповядам да я убият, докато не чуя края на приказката й!“

След това двамата прекарали остатъка от нощта прегърнати, докато съвсем се развиделило. Тогава царят отишъл в заседателната зала, където го чакал везирът му с кърпата за обявяване на смъртните присъди под мишница. И царят започнал да раздава правосъдие, налагал и отменял наказания, докато денят превалил; на везира си обаче той не казал нищо за случилото се. Това много учудило везира. А вечерта съветът приключил и цар Шехрияр се върнал в своя дворец. Но когато настъпила втората нощ, Диназада казала на сестра си Шехеразада:

— Мила сестрице, разкажи ни приказката за търговеца и демона докрай!

А Шехеразада отвърнала:

— С най-голяма радост, ако царят ми разреши.

Царят казал:

— Разказвай, разказвай!

И Шехеразада подела разказа си:

— Разказвали са ми, о, щастливи царю и справедливи владетелю, че когато търговецът понечил да заколи телето, сърцето му се разнежило и той казал на говедаря си:

— Върни това теле при другите!

Старецът разказал всичко това на демона, който много се учудил на странните му думи. А човекът с газелата продължил:

— О, владетелю на всички царе на демоните, през цялото това време моята братовчедка, тази газела, гледаше какво става и ми каза:

— Заколи това теле, защото то наистина е много охранено!

Но моето сърце не ми даваше да убия животното и затова казах на говедаря да го отведе; и той го подкара и се отдалечи заедно с него. И както си седях на другия ден, ето че дойде говедарят, изправи се пред мене и ми рече:

— О, господарю, искам да ти открия нещо, на което ти много ще се зарадваш и ще ме възнаградиш за добрата вест.

— Добре — рекох аз, а той продължи:

— О, търговецо, аз имам една дъщеря; на младини тя се бе научила да прави магии от една стара жена, която живееше при нас. Вчера, когато ти ми даде телето, аз се върнах заедно с него и влязох у дома си; дъщеря ми го погледна и веднага закри лице с яшмака си; после тя започна ту да плаче, ту да се смее и накрая ми каза:

— Татенце, нима ти вече дотолкова не цениш честта ми, та водиш чужди мъже при мене?

А аз я попитах:

— Та къде са тия чужди мъже и защо се смееш и плачеш така?

А тя отвърна:

— Знай, че това теле, което ти доведе, е синът на нашия господар, ала той е омагьосан, защото неговата мащеха превърнала в животни и него, и майка му; тази е причината, поради която се смея, плача обаче заради неговата майка, защото баща му наредил да я убият.

Това много ме учуди и аз едва изчаках да се раздени, за да дойда и да ти го кажа.

И като чух, о, демоне, тези думи от своя говедар, аз тръгнах заедно с него, опиянен без вино от преливащата радост и щастието, което бях преживял, докато стигнахме до неговата къща. Там ме посрещна дъщерята на говедаря и ми целуна ръка; скоро след това дойде и телето и погали главата си о мене. Тогава аз казах на дъщерята на говедаря: