Читать «Приказката за търговеца и демона» онлайн - страница 9

— Че къде е този мъж?

А тя отвърна:

— Това куче е мъж, омагьосан от жена си, и аз искам да го освободя от магията.

Като чу нейните думи, баща й рече:

— Моля те в името на аллаха, дъще моя, освободи го!

Тогава тя взе една стомна вода, произнесе над нея някакво заклинание, напръска ме с малко вода и каза:

— Излез от този образ и приеми предишния си образ!

И аз мигом приех предишния си образ. Тогава целунах ръка на девойката и възкликнах:

— Бих желал ти да омагьосаш жена ми, както тя омагьоса мене!

Тя ми даде малко от водата и каза:

— Щом я завариш заспала, напръскай я с тази вода и произнеси над нея някоя поговорка по собствено желание и тя ще приеме оня образ, който ти пожелаеш.

Аз взех водата и се върнах при жена си и я заварих заспала; напръсках я веднага с водата и казах:

— Излез от своя образ и приеми образа на ослица!

И тя начаса се превърна в ослица; ето я тук, виждаш я със собствените си очи, о, султане и главатарю на всички демони!

Тогава демонът попитал ослицата:

— Вярно ли е това?

А тя кимнала с глава и дала знак, който казвал:

„Аллах ми е свидетел, това е моята история и всичко, което се случи с мен“.

И тъй като старецът завършил своя разказ, демонът потреперал от удоволствие и му подарил третата част от кръвта на търговеца…

Тогава Шехеразада забелязала, че навън настъпва утрото, и прекъснала своя разказ, ала Диназада рекла:

— О, сестро, колко е хубав твоят разказ и колко е чудесен, и колко е приятен, и колко ме завладя!

Шехеразада отвърнала:

— Та какво представлява той в сравнение с онова, което бих могла да ви разкажа през следващата нощ, ако царят благоволи да запази живота ми!

Тогава царят си помислил:

„Аллах ми е свидетел, няма да заповядам да я убият, докато не чуя края на нейната приказка, защото тя наистина е прекрасна!“

После двамата прекарали остатъка от нощта прегърнати, докато навън съвсем се развиделило. Тогава царят отишъл да раздава правосъдие, а стражите и везирът му влезли в заседателната зала и дворът се изпълнил с хора; царят раздавал правосъдие, нареждал и отменял, издавал забрани и заповеди, докато денят започнал да преваля. Най-после той разпуснал събранието и се върнал в двореца си. А като настъпила третата нощ и царят задоволил желанието си с дъщерята на везира, Диназада, сестра й, й казала:

— Разкажи ми, сестрице, докрай приказката.

И Шехеразада отвърнала:

— С най-голямо удоволствие! Разказаха ми, о, щастливи царю, че когато третият шейх разправил своята история на демона, която била още по-необикновена, отколкото двете предишни, демонът много се учудил; и като потръпнал от удоволствие, той възкликнал:

— Знай, аз опрощавам остатъка от вината на търговеца и му дарявам свободата.

Тогава търговецът пристъпил към тримата старци, поблагодарил им, а те го поздравили с освобождението му и всеки си тръгнал по пътя към своя град.

notes

Примечания

1

От тук до края на книгата стиховете са преведени от немски от Димитър Стоевски.