Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 22
Нора Робъртс
Мъжът, с когото говореше, почти не казваше нищо. Беше щастлив. Ако затвореше очи, можеше да си представи, че тя говори на него. Само на него. Можеше да я слуша с часове. След време думите вече нямаше да имат значение. Щеше да остане само гласът й — топъл, възбуждащ, разливащ се от слушалката по цялото му тяло. Някъде в къщата работеше телевизор, но той не го чуваше. Чуваше само Дезире.
Тя го желаеше.
Понякога в мислите си я чуваше да вика името му — Джерълд. Може би щеше да го каже с този полусмеещ се глас, който толкова много харесваше. Когато отиде при нея, тя ще разтвори ръце и ще го произнесе — бавно, без дъх. Джерълд.
Ще правят любов по всички начина, които му е описвала.
Той ще е мъжът, който най-сетне ще я задоволи. Той ще е мъжът, когото тя ще предпочете пред всички останали. Тя ще шепти името му отново и отново. Като шепот, като мъркане, като вик.
Джерълд, Джерълд, Джерълд.
Изтръпна. Облегна се на въртящия се стол пред компютъра си. Беше на осемнадесет години. Беше се любил с жени само в мечтите си. А днес мечтите му бяха свързани само с Дезире.
И беше луд.
Глава 3
— И къде ще ходите?
Ед беше спечелил на ези-тура и затова караше. Заедно с партньора си Бен Парис бяха прекарали по-голямата част от деня си в съда. Не беше достатъчно само да хванат лошите момчета, а трябваше да прекарат часове наред в даване на показания срещу тях.
— Какво?
— Попитах те къде ще ходите. — Бен държеше една торбичка „M&M“ и постоянно ядеше от нея. — С писателката.
— Не знам. — Спря на червения светофар, поколеба се, видя, че е чисто и пресече.
— Не спря напълно. — Бен схруска един бонбон. — Условието беше, че ще спазваш светофарите.
— Нямаше никой. Мислиш ли, че трябва да си сложа вратовръзка?
— Как бих могъл да ти отговоря, след като не знаеш къде ще ходите? Освен това с вратовръзка изглеждаш отвратително. Приличаш на бик със звънче около врата.
— Благодаря, партньор.
— Ед. Светофарът се смени. Виж сигнала… по дяволите. — Той пусна бонбона в джоба си, докато Ед пресече кръстовището. — И колко време ще остане известната романистка в града?
— Не знам.
— Какво значи не знам! Нали си говорил с нея?
— Не съм я питал. Не мисля, че това ми влиза в работата.
— Жените обичат да ги питат. — Бен натисна с крак въображаемата спирачка на пода, докато Ед завиваше зад ъгъла. — Книгите й са добри, в тях се чувства твърдост и характер. Предполагам, спомняш си, че аз ти отворих очите за тях.
— Искаш да кръстя първото си момче на теб ли?
Със сподавен смях Бен натисна запалката на колата.
— Прилича ли на снимката на корицата?
— По-хубава е.
Когато Бен си запали цигара, Ед се намръщи и отвори прозореца.
— Има големи сиви очи. И обича да се усмихва. Усмивката й е страхотна.
— Не ти е било необходимо много време, за да хлътнеш до уши, нали?
Ед неспокойно се намести и продължи да гледа в пътя.