Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 21

— Аз съм във ваканция. — Опита се да го каже безгрижно, но в гласа й се долови острота.

— А аз не съм.

— Добре. Щом не искаш да заминем, имаш ли нещо против, ако засадя някои растения в градината?

— Безразлично ми е. — Катлин търкаше слепоочията си. Главоболието й напоследък не изчезваше напълно. — Всъщност ще ти бъда признателна. Не съм й обръщала особено внимание. В Калифорния имахме красива градина. Помниш ли я?

— Разбира се.

Грейс винаги бе смятала, че градината им е прекалено подредена и някак си официална, като Джонатан, като Катлин… Не обичаше тази горчивина, която се появи в душата й, и побърза да я отпрати.

— Можем да купим някои трицветни теменуги и как се казваха онези цветчета, които мама толкова много обичаше? Грамофончета?

— Да, точно така — отвърна Катлин, но мисълта й беше заета с друго. — Грейс, месото ще изгори.

По-късно тя се затвори в кабинета си. Грейс чуваше звъненето на телефона, на телефона на фантазията, както го беше кръстила. Преди да се качи на горния етаж, преброи десет позвънявания. Беше прекалено неспокойна, за да заспи. Отвори компютъра си. Но не можеше да мисли за работа или за убийствата, които измисляше.

Чувството на задоволство, което изпитваше миналата вечер и през целия ден, бе изчезнало. Катлин не беше добре. Настроенията й бързо и остро се променяха. На върха на езика й бе да й каже, че се нуждае от лечение, но твърде добре осъзнаваше реакцията, която щеше да последва. Сестра й щеше да я погледне с онзи твърд поглед, с който се затваряше в себе си, и с това дискусията щеше да приключи.

Грейс бе споменала за Кевин само веднъж. Катлин й каза, че не желае да говорят за него, нито за Джонатан. Познаваше твърде добре сестра си, за да разбере, че тя вече съжалява, че я е поканила. Но което беше по-лошо — самата Грейс вече съжаляваше, че дойде, Катлин винаги успяваше да й покаже най-лошите й страни, тези, които при други обстоятелства Грейс успяваше да потуши.

Но тя беше дошла, за да помогне. И щеше да го направи по някакъв начин, независимо от това какво чувстват и двете. „Но за това е необходимо време“, успокояваше се тя, подпряла брадичка на ръката си. Виждаше светлината в прозорците на съседната къща.

Вече не можеше да чуе звъненето на телефона, сестра й беше затворила вратата на кабинета си и тя също беше затворила своята. Чудеше се колко ли още позвънявания ще приеме сестра й тази вечер. Още колко мъже ще задоволи, без дори да е видяла лицата им? А дали между обажданията не проверяваше тетрадки? Щеше да е забавно, ако го правеше. Искаше й се да е забавно, но не можеше да престане да забелязва напрежението, изписано на лицето на Катлин.

Нищо не можеше да направи! Грейс закри очите си с ръце. Катлин беше решила да се справи с нещата по свой начин.

Беше чудесно да чуе отново гласа й, който обещаваше. Смеха й — този малко дрезгав, насечен смях. Този път беше облечена в нещо черно, тънко и прозрачно, което човек, ако пожелае, може да разкъса. Това би й харесало, помисли си той. Би й харесало, ако сега е с нея, ако разкъсва дрехите й.