Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 17

— Само от няколко месеца.

— Трябва да е страхотно да можеш да направиш всичко така, както сам искаш. — Грейс отхапа от спагетите. — Като дърводелец ли работиш? Май имаш златни ръце.

Ед с удоволствие установи, че не го попита дали играе бейзбол.

— Не, ченге съм.

— Шегуваш се. Наистина ли? — Бутна настрана картонената си чиния и се наклони към него.

Мъжът си помисли, че очите й я правят много красива. Те бяха толкова жизнени и пълни с очарование.

— Луда съм по ченгета. Някои от най-добрите, както и от лошите ми герои са ченгета.

— Знам. — Не можеше да не се усмихне. — Имаш усет за полицейската работа. Човек може да го разбере от начина, по който разгъваш интригата в книгите си. Всичко е подчинено на логиката и на дедукцията.

— Логиката ми е само в моите книги. — Взе чашата си с кафе, но си спомни, че бе забравила да сложи сметана. Предпочиташе да пие черно кафе, вместо отново да стане. — Какъв полицай си: униформен или цивилен?

— Отдел „Убийства“.

— Какъв късмет! — Тя се засмя и стисна ръката му. — Не мога да повярвам. Дойдох да се видя със сестра си и попадам точно на детектив по убийствата. Работиш ли сега по някакъв случай?

— Всъщност точно вчера приключихме с един случай.

Твърд е, реши тя. Имаше нещо в начина, по който го произнесе, някаква едва доловима промяна в тона. Въпреки че любопитството й бе възбудено, успя да го потисне и каза:

— Точно сега работя над едно дяволско убийство. Всъщност — серия от убийства. Имам… — Тя сякаш се отнесе някъде. Очите й потъмняха. Облегна се и вдигна босия си крак на един от празните столове. — Може би трябва да сменя мястото — продължи бавно Грейс. — Да преместя действието точно тук, във Вашингтон. Така ще бъде по-добре. И обстановката е подходяща. Какво мислиш?

— Е, аз…

— Може би някой ден ще дойда в участъка. Би могъл да ме разведеш из него. — Мисълта й вече летеше към новата сцена и тя несъзнателно бръкна в джоба на пеньоара си за цигара. — Това е позволено, нали?

— Вероятно може да се уреди.

— Чудесно. Имаш ли жена, любовница или някаква приятелка?

Ед се вторачи в Грейс, когато запали цигарата си и издуха облаче дим.

— Точно сега — не — предпазливо каза мъжът.

— Може би ще можеш да ми отделиш някой и друг час по някое време?

Взе си сока и отпи голяма глътка.

— Някой и друг час… — повтори той. — По някое време?

— Да. Не мога да очаквам от теб да ми отделиш цялото си свободно време. Просто ми се обади, когато имаш настроение за това.

— Когато имам настроение — промърмори той. Пеньоарът й се спускаше до пода, но бе разтворен до коленете и можеше да види краката й. Бели от зимата и гладки като мрамор. Може би все още ставаха чудеса.

— Знаеш ли, можеш да ми бъдеш нещо като консултант експерт? Кой би могъл по-добре от един детектив по убийствата да разбира от полицейско разследване?

Консултант. Объркан от собствените си мисли, той се опита да изключи съзнанието си от гледката на краката й.

— Добре. — Пое си дълбоко дъх и се засмя. — Караш направо в целта, нали, мис Маккейб?

— Викай ми Грейс. Аз съм настойчива, но няма да се цупя дълго, ако кажеш не.