Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 46

Генералът ще се пресегне към телефона и ще нареди да докарат арестувания.

Ще ме докарат и аз ще подхвана, да речем, със следните думи:

Другарю генерал! В една хубава песен се казва: „Отнийде няма избавление — ни бог, ни цар, ни господар…“

Спомням си песента, ще отвърне тежкарят Зуев благосклонно. Продължавай, синко.

А по-нататък се казва: „В нас е нашето спасение, в ръката, даваща с жар.“ И тази ръка ще дава. Яко ще дава, с истинска жар!

Не, рекох си. Не така. Погрешно е да подхващам отдалеч. По-добре да карам по същество.

„Знам, че не съм прав! Много пъти съм нарушавал законодателството и съм готов да си понеса наказанието. Ще си платя глобата. Не ме интересува в чий джоб ще отиде. Нито ме интересува, нито имам време да мисля за това. Мога да снеса в два джоба, мога и в три. Дали ще е за държавата, за частно лице, в някой фонд или по сметка в швейцарска банка — за мен няма значение. Аз искам само да ме оставят на мира…“

Да, кимнах си, опитвайки със затворени очи да си представя цялата сцена. С генерала трябва да се държа като с катаджия, който взема моите банкноти, за да прояви снизходителност. Предложението трябва да се поднесе директно, конкретно, в достъпен вид, с дружелюбни проблясъци в очите.

Не издържах и си направих втора доза кафе. Изпих я на големи жадни глътки. Металът на канчето ми пареше на устните, духах, плюех, но не се спрях, докато не изсърбах всичко до дъно. И веднага запалих цигара. За подсилване, както казват любителите на отровни субстанции. Вкарваш в организма си една отрова и веднага след нея — друга.

Продължаваме: гледам го само в очите! Дали да се усмихвам, или не? Ще преценя на място. Непременно трябва да вмъкна някоя шегичка. Но не от вратата. Да не си помисли генералът, че му се слагам. Жестикулацията — енергична, но умерена.

Огледалцето на стената беше съвсем мъничко — налагаше се да си навирам носа в него, за да видя отражението си и да разбера дали съм убедителен, или не.

Може ли да изглежда убедително човек, на когото му падат панталонът и обувките? Младото арестантче с вид на мизерен и жалък клоун от пътуващ цирк? Ами ако в очите на генерала не си никакъв твърд, безкомпромисен капиталист, ами изпаднал небръснат младок със сплъстена коса?

На всеки няколко минути чувах откъм вратата леко скърцане и потропване — капачето на шпионката се отваряше и дежурният надзирател ме поглеждаше през дебелия прозрачен плексиглас.

Разбира се, преди да тръгна за разговора със Зуев, трябва да изпия три-четири канчета кафе. Нищо че ще изглеждам превъзбуден. Нека ми треперят ръцете и гласът. Няма страшно. Точно така трябва да изглежда младок, който е дръпнал някакви кинти и предлага рушвет на големия милиционерски началник.

Толкова ли не разбираш, генерале, че в крайна сметка ще ти дам пари? Ако не на теб, на твоите подчинени. Или на подчинените на твоите подчинени. На васалите на твоите васали. Сред вас непременно ще се намери някое говедо, което ще вземе парите ми и ще облекчи моята участ. Ще ви предаде срещу сума в брой. И аз ще търся този мръсник — активно, но предпазливо, неспирно, неуморно — и ще го намеря. Моят бос също ще търси. И адвокатите, приятелите, покровителите също ще търсят. Не съм направил парите си сам, на необитаем остров. Аз съм част от системата и системата ще ме подкрепи.