Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 43

Без да губя време, му показах специалната, подготвената точно за подобни случаи дебела пачка дребни долари, предимно петарки и десетарки. Банкнотите бяха до една нови-новенички. Само няколко стотарки, а изглеждаха много внушително.

Инспекторът огледа чуждите парични знаци с копнеж, но без да опетни честта на мундира. Месечната му заплата се равняваше на моя доход за приблизително половин час работа. И двамата го разбирахме, затова случващото се ни изглеждаше повече от справедливо — както на мен, сополивото юпи, така и на него, петдесетгодишния слуга на закона.

— Вмъкни се навътре в потока, момче — дружелюбно ме напътства той на сбогуване. — И карай внимателно…

В името на справедливостта трябва да признаем, че в кръговрата на проституиращи същества също се спазваше определен имперски ред. Докато стадата достъпни жени пасяха на известно разстояние — близо километър — от кремълските укрепления, представителите на властта действаха по-смело и открито си изтръскваха полагащото им се сухо само на стотина крачки от прословутата кула, където светлината в легендарното прозорче на другаря Сталин не гаснела нито денем, нито нощем.

3

… Полека-лека размислите на лефортовския арестант относно корупцията кривнаха към мръснишките, но ярки спомени за търсенето на сговорчиво момиче.

Но реалността нахълта и ме наказа страшно — и за постъпките, и за мислите ми.

Отвори се люкът във вратата. Женски глас попита:

— Рубанов?

— Да — отвърнах.

— Имате пратка. Ето…

Някой ми подаде списък. Видях почерка на жена ми.

През правоъгълната амбразура започна подаване на пакети, торби и торбички, както и отделни вещи. Поел в ръцете си поредния транш, аз го мятах върху голия син метал на по-близкото легло и бързах за нова порция богатство. Суетях се. Тичах, бързах и броях. Следваха торбичка след торбичка. Всичко беше по женски изрядно опаковано: захарта и чаят, кафето и цигарите бяха за по-сигурно прибрани в по два найлонови пликове стегнати старателно със здрави възли. Подаваха ми се плодове и бельо, кибрити и бележници. Получих анцузи, панталони и чехли, посуда и сапун, тетрадки и химикалки, както и всякакъв вид храна, разрешена за хората зад решетките. Включително плодове. Получих сланина и хляб, лук, чесън и салам, сирене и ябълки, портокали и банани.

Последното пакетче, най-малкото, завързано с два възела, съдържаше няколко носни кърпички — дантелени, женски, съвсем мънички, бледорозови; разкъсах със зъби прозрачното фолио и долових аромат на парфюм — нейния, на моята любима, парфюм, — остър, тежък, горчив.

Не издържах. Зарових посивяла, напрегната мутра в този аромат и се проклех, и завих от безсилие да поправя нещата, да прелистя обратно този дяволски комикс, от невъзможността поне да се разрева над тези мили финтифлюшки, докосвани само преди някой и друг час от ръцете на моята жена.

Но Бог не ми даде сълзи.