Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 2

По пътя се държах грубо, нарочно. Говореха ми на „ти“ и аз моментално ги срязах. Ченгетата се вбесиха и млъкнаха за известно време.

Колата дълго се въртя из улиците. Накрая хлътна в някакъв двор и закова пред масивна сграда без надписи.

— Май че е тук…

Единият тутакси се обърна към мен и силно стисна носа ми със свити пръсти. И ръката му, и моите ноздри бяха влажни от потта, така че жестоката хватка успя само наполовина: дръпнах се рязко и се освободих от захвата, но внезапната болка и унижението ме докараха до сълзи.

— Като влезем сега там — чух го да казва, — ще видим кой на кого ще говори на „вие“.

Зад масивните порти се разкри просторно преддверие. Замрежена с метална решетка амбразура в стената. Иззад решетката любопитно ме изгледа бледолик служител със сива фуражка.

— Към стената! — разпореди делово оня, който бе извършил покушението срещу носа ми. — С лице към стената! По-живо! — ухили се на бледия дежурен и кимна към мен: — Я виж какъв Рокфелер пипнахме!

Очевидно ставаше дума за костюма ми. И панталонът, и сакото изглеждаха доста скъпи, пък си и бяха.

Поведоха ме из сложно преплетени коридори. Набутаха ме в една стая — голяма, но извънредно задушна. Насядалите по столове и маси няколко намръщени мъже с навити ръкави интензивно пушеха. Всички бяха по-възрастни от мен и доста по-едри. Почувствах се дискомфортно.

Отекна хор от прегракнали гласове:

— Охо! Сгащихте го, а?

— А ти как мислиш? Всякакви сме хващали, та тоя ли? — и пак към мен: — С лице към стената!

— Абе даже не сме го претърсили — угрижено рече другият от двамата, които ме бяха задържали. — Ами ако носи оръжие?

— Вярно бе! До стената! Разкрачи се! — това пак беше по мой адрес.

Застанах, както ми бяха наредили. Разкрачен.

Стената хич не ми хареса. Гола, неравно измазана, боядисана с блажна зелена боя, тя изглеждаше позорно, почти неприлично. Стена, заслужаваща песен на „Пинк Флойд“…

Опитни пръсти чевръсто измъкнаха от джобовете ми три мобилни телефона, паспорт, бележник, тежка връзка ключове и около половин кило пари в различни валути. Запратиха парите на най-близкото бюро с искрено равнодушие. Но бележникът ми предизвика голям професионален интерес. Без да спират да се стимулират с никотин, ченгетата набързо прелистиха ценното веществено доказателство, предавайки си го от ръка на ръка, а после го отнесоха нанякъде — явно за по-детайлен анализ на координатите на моите приятели, познати, сътрудници, роднини, делови партньори, клиенти и всякакви други мъже и жени, въвлечени в орбитата на моя безгрижен живот.

— Седни на стола!

Вратата се отвори и вътре забързано нахълтаха още двама, след тях трети. Явно бяха дотърчали да се полюбуват на заловения престъпник.

— Най-сетне! Нямаш представа, Андрюха, какво тичане беше, докато те хванем!