Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 16

Напрегнах се. Гърлото ми пресъхна. Затрепкаха тънки мускулчета ниско в областта на корема. Тялото протестираше срещу предстоящата лъжа. Включваше защитния си механизъм. Наложи се да мобилизирам цялото си самообладание.

За всеки момент на истината има момент на лъжата. Критична точка. Праг, който трябва да прекрачиш. И аз прекрачих. Не споменах за човека, който трябваше сега да седи странично на твърдия стол вместо мен.

— През хиляда деветстотин деветдесет и трета година аз — изкашлях се и дръпнах от гадния пушек, — аз… значи така, основах финансова компания. Тя… се занимаваше с операции на фондовия пазар. Днес, след три години работа, компанията е в процес на реорганизация. Предстои да се превърне в пълноценна търговска банка…

— И вие сте, такова, едноличният й собственик?

— Естествено — отроних тежко и дръпнах още от дима.

— А какви са функциите — монотонно избъбра Карирания, — които изпълнява, такова, във вашата структура Михаил Мороз?

Успях много естествено да извия вежди. Обърнах се към адвоката. Той отлично пое ролята: също сви рамене в недоумение.

— Той пък какво общо има? — попитах.

Нищо на този свят не е толкова гнусно и отвратително от съзнателната лъжа и отново се почувствах като скован. Страхувах се, че ръцете ми ще затреперят или че потта ще рукне по челото ми. Но в кабинета беше такава жега, че ние и тримата — и аз, и Рижия, и карираният рязанец — се потяхме обилно, мачкахме в ръцете си носни кърпи, бършехме с тях мокрите си вратове и чела и пъшкахме тежко. Това ме спаси — маскирах нарастващото вълнение с дребни движения на ръцете, смачках в юмрук влажната кърпа, сплесках цигарата в дъното на пепелника, издърпах от кутията нова, запалих я и хвърлих към адвоката красноречив поглед, разбирайки с облекчение и ужас, че пътят назад вече е отрязан. Най-важното е сторено. Ударът е отклонен от боса.

Техниката на разпита е дисциплина, която се изучава с години. В специални милиционерски училища. Преподават я като сложна наука. Правят контролни и пишат оценки. Светли умове, истински мислители движат тази дисциплина, развиват я.

А обвиняемите и заподозрените, наивните престъпници и лекомислените боклуци не умеят да се противопоставят на научните методи. Не са създали своя наука за противодействие. Откъде започва всичко? Как да се държиш? Как да изслушваш въпросите, как да формулираш отговорите, каква мимика трябва да имаш в този момент? Ами жестовете? Ами позата на тялото? Тембърът на гласа?

— Отговори на въпроса, Андрей — каза следователят.

Разперих ръце:

— Михаил Мороз е мой сътрудник… Нещо като домакин. Какво, и него ли сте арестували?

— Да.

Разиграх весела изненада. Плеснах се с длан по коляното.

— Ама че глупости! Моите подчинени нямат нищо общо! Защо прибирате абсолютно невинни хора? Миша Мороз купува факсове и ксерокси за банката! Оргтехника. Това му е работата!

Хватов примирително сви рамене.

— Ако е така, ще го пуснем. А сега да се върнем на присвояването…