Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 14

— Ама че жега е в тая вашата Москва — неочаквано се оплака следователят. — И шум. Ужасен…

— Москва не е моя — отвърнах рязко. — Дори и адресна регистрация нямам…

— Ами вие? — Хватов обърна стъкла към адвоката. — Също ли не сте местен?

Рижият юрист с достойнство сви рамене.

— Как да не съм. Кореняк. Трето поколение.

— А ти, такова, как я караш тука без регистрация? — учуди се Карирания, отново вторачил цайсите в мен. — Не те ли проверяват?

— Проверяват ме постоянно — отвърнах миролюбиво. — Но аз си плащам и ме пускат. Не съм стиснат. Винаги си плащам според тарифата. А московчани и аз също не ги обичам. Всъщност откъде сте, Степан Михайлович?

— От Рязан.

— А стига бе! — възкликнах. — От Рязан?! Че ние сме почти земляци!

Следователят присви очи недоверчиво.

— Земляци?

— Практически да. Район Серебряние пруди — представих се аз. — Крайният юг на Московска област. Едно време се е водил към Рязанска област. Там съм израснал…

С това съобщение, че с набръчкания произхождаме от една и съща социална група, а именно провинциалистите, целях да събудя неговата симпатия и май не се бях излъгал. Сега вече не само генерал Зуев, но и следователят бяха наясно, че съм готов да плащам за свободата си. Според тарифата. Спечелих първата си малка победа и запалих цигара.

— Началството — Хватов тикна към мен картонен пепелник, същия като в предишния кабинет — каза, че си готов, такова, да даваш показания…

— Самата истина — побързах да отговоря, тръскайки пепелта от £воя ментол лайт. — Правдиви и изчерпателни! Давам показанията и незабавно напускам вашето кошмарно учреждение.

— Това генералът ли ти го каза? — недоверчиво попита Карирания.

— Лично!

Следователят се умисли. Отвори папката ДЕЛО, надзърна вътре, прелисти няколко страници, натрака нещо на клавиатурата и въздъхна.

— Ясно. Добре, да започваме. Всичко ще зависи от твоите, такова, показания. Защото ти си ни, такова, заподозреният. Почнеш ли да лъжеш и мажеш — отиваш в килията…

— Момент! — рипна от стола си Рижия. — Каква килия? Това е психологически натиск! Заплаха! Моят клиент е честен човек! Той си плаща данъците! Той създава работни места! Той е банкер! А банките са кръвоносната система на икономиката! След разпита той при всяко положение се прибира у дома!

Хватов се усмихна.

— Ами ако, такова, си признае? Чистосърдечно?

— Кое?! — възкликнахме едновременно двамата с адвоката.

— Присвояването.

— Не е имало присвояване!

— Имало е — възрази рязанският чичка и отново забоде стъклата си в мен. — И не само е имало, ами и откраднатите пари са минали, такова, през институцията, която си контролирал лично ти, Андрей. Събрали сме, такова, доказателна база. Платежни нареждания. Банкови извлечения, разни други бумаги. Документите са с твоя подпис…

— Покажете ги! — грубо го прекъсна Рижия.

Следователят се намръщи.

— Всички документи, такова, ще ви бъдат предоставени своевременно. По установения ред.

— И защо да отлагаме? Давайте да решаваме проблема веднага! — адвокатът пак седна на мястото си. Усмихваше се, но наблягаше на думите си. — На мен и на моя клиент ни е кристално ясно, че е станало някакво недоразумение. Решаваме го, стискаме си ръцете и заминаваме кой откъде е.