Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 97

— Не.

— Къде е номерът на този пенсионер, който се е опитал да ви опипа и ви е принудил да изскочите от автомобила?

— Не съм казала, че ме е принудил да изскоча от автомобила. Направих това по собствено желание.

— Точно така. Кой е номера на тази кола?

— Не е там.

— Но вие заявихте, че записвате номерата на всяка кола…

— Ами, не успях да запиша номера на тази. Бях развълнувана.

— Записвате тези номера като предпазна мярка, в случай, че нещо се случи?

— Да.

— Какво може да се случи след като слезете от колата?

— Ами… не знам. Просто навик, това е всичко. Искам да знам с какви хора съм се возила.

— Добре, добре — намеси се Хамилтън Бъргър. — Младата жена е пътувала доста време на стоп. Не може да стои на едно място. Пътува от град на град. Приема да се вози с мъже. Е и какво? Това не пречи да се изясни факта, че е видяла Джон Рейсър Адисън приблизително на местопрестъплението и приблизително в часа, в който то е било извършено. И, Ваше благородие, след този строг разпит, тези отвратителни инсинуации, знам, а и Ваше благородие знае, че тя наистина се е качила в колата на Джон Адисън и че той е бил в онази къща във вторник вечерта. И Джон Рейсър Адисън няма да го отрече.

— Ще продължим с останалата част от случая в неговата логична последователност — каза съдията Кийтли. — Дайте ми този тефтер.

Той взе тефтера, прелисти страниците, намръщи се и каза на Вероника Дейл:

— Къде работите?

— Работя — т.е. работих в универсалния магазин преди да ме прибере полицията.

— Преди това къде работихте?

— От известно време не съм работила редовна работа.

— Е — каза съдията Кийтли — мисля, че имаме готова картина. Не е картина, която ми харесва, но не виждам причина да се задълбочаваме. Дори и ако на тази млада жена й липсва морал, това не може да бъде причина да се омаловажават нейните показания. Мисля, че разпитът беше достатъчно подробен.

— С изключение на това — каза Мейсън, — че аз искам да знам как се е озовала до този определен водосток в часа, в който тя твърди, че обвиняемият я е качил в колата си.

— Тя ви каза как се е озовала там — каза Хамилтън Бъргър.

— Но не може да го докаже — каза Мейсън. — Няма номер, който да покаже как се е озовала там.

— Тя разказа своята история и то няколко пъти — каза съдията Кийтли.

— Още един-два въпроса — каза Мейсън. — Да вземем тези номера, които сте написала преди да се качите при Джон Адисън. Номерът на Адисън е последният за деня. Това е защото той е бил последният, с когото сте се върнала, нали?

— Да.

— И вие признавате, че нямате номера на човека, с когото сте се возила непосредствено преди Джон Адисън.?

— Не.

— Но номера, който имате точно преди това — каза Мейсън, — хайде да го погледнем — 458533. Спомняте ли си тази кола?

— Не — каза тя, — съвсем не.

Изведнъж Адисън скочи на крака.

Мейсън му посочи с поглед да седне:

— Седни — каза той.

Но Адисън с изумление и изненада, изписани на лицето, изрече:

— Това е номерът на колата на Ферел!

— Какво? — възкликна Мейсън.

— Точно така — каза Адисън настойчиво. — Това е номерът на колата на Едгар Ферел.