Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 9

— Колко е годишна тя? — попита Мейсън.

— Момичето е едва на осемнадесет, но то просто не е за вярване.

— Доста е млада.

— Да, наистина, но Вероника е добро момиче, уравновесено момиче, може да й се има доверие в онзи смисъл.

Мейсън каза:

— Тя ми изглеждаше на повече от осемнадесет.

— Нали? — усмихна се госпожа Дейл. — Но тя е само на толкова, едва на осемнадесет.

— Ще говорите ли с нея? — попита Мейсън.

— За Бога, не! За нищо на света не бих й дала да разбере, че съм тук. Просто я проследих, за да съм сигурна, че не си е навлякла някакви неприятности. Струваше ми се, че е твърде млада, за да се изправя сама срещу света, но след като може да се справя, исках да — е, не исках да правя нищо, с което бих се намесила в нейната кариера или нейната самостоятелност.

Кимването на Мейсън беше едва забележим знак да продължи.

— Виждате ли, господин Мейсън, мисля, че хората така се учат. Поне аз така се научих. Започнах сама, но ми се иска да съм имала майка да ме наглежда и да ми помага… Е, това е вода, под моста. Никога не плачи над разлято мляко. Достатъчно е злото, което се е случило през деня и така нататък. Не мислите ли, господин Мейсън?

Адвокатът отново кимна.

— Е, изглежда, че Вероника може вече сама да се справя. Намерила си е работа в универсален магазин — тридесет и един долара на седмица.

— Виждам, че имате доста точна информация — каза Мейсън.

— Да, разбира се. Следя я отстрани. Тя е странно момиче. Дружелюбна е като кутре. Разговаря с хора, които са дружелюбни. Вземете, например, една камериерка. Тя би казала всичко, което знае, на една приятелски настроена камериерка. Но онзи полицай, начина, по който се е отнесъл с нея — е, господин Мейсън, тя не би му казала нищо дори и да я беше изтезавал.

— Тук ли ще останете? — попита Мейсън.

— Е, имам си свой бизнес, малък ресторант, за който трябва да се грижа, съвсем малко градче в Индиана, място, за което вероятно никога не сте чувал. След като вече знам, че Вероника е добре, ще се върна, но искам да платя вашата сметка, господин Мейсън. Не мога да ви се отблагодаря.

Мейсън се навъси и се замисли над въпроса за момент, след което каза:

— Е, ако наистина искате да ми платите, можете да ми дадете петдесет долара и да смятате сметката за уредена.

— Глупости, господин Мейсън. Платил сте гаранция. Вие сте високо платен адвокат. Вие…

— Няма значение. Аз ще си получа парите за гаранцията. Обвинението е отхвърлено.