Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 72

Нефс се усмихна и каза:

— Кръгла, господин Бъргър, почти същата големина като 38 калибров куршум.

Наблюдателите в съдебната зала се засмяха одобрително и съдията помоли за тишина.

— Имате ли снимки на тази дупка в прозореца?

— Да. Да, сър, имам снимки на целия прозорец.

Нефс извади тези снимки и те бяха представени като доказателство.

— Също така — продължи Нефс, — извадих стъклото от прозореца и го поставих между два листа прозрачна пластмаса.

— Това ли е стъклото? — попита той.

— Да, сър. Това е стъклото.

— Сега можете ли да кажете на съда какво точно направихте, за да запазите доказателството?

— Да, сър. Закрепих стъклорезачката и внимателно изрязах част от стъклото, като внимавах да режа достатъчно далеко от спуканото счупване. Предварително бях закрепил единия лист прозрачна пластмаса върху стъклото, за да го задържа на място. Когато го извадих, закрепих другия лист пластмаса от другата страна, като по този начин запазих стъклото като доказателство.

— Господин Адисън или госпожа Ферел казаха ли ви нещо по онова време?

— Да.

— Какво?

— Възразявам на всичко, което е било казано от госпожа Ферел без присъствието на обвиняемия — каза Мейсън. — Не възразявам на нещо, което е било казано от обвиняемия или в присъствието на обвиняемия.

— Много добре — каза Бъргър, — какво каза Адисън и какво беше казано в присъствието на Адисън?

— Адисън каза, че знае къде е мястото, защото преди три седмици го е разглеждал, когато му е било предлагано за продан, че не е бил там от тогава, но когато госпожа Ферел говорила с него и му е казала, че се тревожи за съпруга си, той я попитал дали е помислила за вероятността съпругата й да бъде в своето провинциално имение. Той каза, че тя му отвърнала, че не знаела за закупуване на някакво провинциално имение от съпруга й.

— Точно така — каза Бъргър. — Сега, да се върнем назад за момент. Искам едно нещо да стане абсолютно ясно, за да няма опасност от объркване. Каза ли обвиняемият Джон Рейсър Адисън по онова време и на онова място, във ваше присъствие и това на госпожа Ферел, че не е бил в онази къща преди това, освен един единствен път преди три седмици, когато е оглеждал мястото, когато е било предложено за продан?

— Да, сър, така каза.

— Вие забелязахте ли някакви следи около това място?

— Да, сър.

— Какви следи?

— На автомобилни гуми.

— Можете ли да ни ги опишете?

— Имам снимки, които мога да покажа.

— Вие ли направихте тези снимки?

— Да, сър.

— Покажете ги, ако обичате.

Свидетелят показа снимките на следите от автомобилни гуми и те бяха номерирани и приети като доказателство.

— И така — каза Бъргър, — насочвам вниманието ви към тази снимка, към отпечатъци А, Б, В и Г, какво показват те?

— Те показват, че някакъв автомобил е направил завой малко след дъжд. Тези отпечатъци са направени в кал и по време на убийството. Слънцето е изсушило калта.

— И защото колата е направила завой, отпечатъците от четирите гуми са очевидни на това определено място?

— Да, сър.

— Знаете ли кога е валяло за последен път?

— Да, господине. Вечерта на осми и сутринта на девети.