Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 23

Дела Стрийт беше изпълнила инструкциите му точно. Ерик Хансел седеше в големия стол за клиенти. Шапката му, с периферията нагоре беше на ръба на бюрото на Мейсън. Когато Мейсън влезе в стаята, тя казваше:

— Господин Мейсън ще дойде веднага. Трябваше да излезе за малко и… а, ето го.

Мейсън кимна на Дела, погледна въпросително към стола за клиенти.

— Ерик Хансел? — попита той.

— Точно така — каза Хансел без да става.

Мейсън измъкна чека за две хиляди долара от джоба си. Отиде между бюрото и Хансел, обърна се с гръб към изнудвача. Ръцете му, покрити с ръкавици, внимателно поставиха чека във вътрешната част на шапката, след което Мейсън си свали палтото, постави шапката на етажерката, оправи си палтото, обърна се към Хансел и каза:

— Разбрах, че имате да ми кажете нещо.

Хансел измери Мейсън със зелените си нагли очи, след това погледна към Дела Стрийт. Той вдиша дълбоко и многозначително дим от цигарата, която държеше с тънките си обагрени с никотин пръсти и каза:

— Не сега.

— Това е всичко, Дела — каза Мейсън. Дела излезе от канцеларията.

Мейсън отиде и седна на въртящия се стол зад бюрото.

Преценяващият поглед на Хансел беше бавен, стабилен и нагъл.

— Какво искаш? — попита Мейсън.

— Нищо.

— Обадил си се на мой клиент.

— Така ли?

— Знаеш, че си го направил.

— Постоянно съм в движение. Обаждам се на много хора. Не ги питам кой им е лекар и кой адвокат. Не ме интересува.

— Добре — каза Мейсън със студено и твърдо като гранит лице, — обадил си се на един от моите клиенти.

— Е?

— Така че аз се обадих на теб.

— С каква цел?

— Без цел.

— Не съм дошъл тук, за да си играя на въртележка.

— Какво ще кажеш за криеница?

— По-скоро бих играл с открити карти.

— Какво държиш? — попита Мейсън.

— Знаеш. Четири асака. И ако си сложил подслушвателни устройства на тази дупка, толкова по-зле за…

— Не съм.

— Много от вас, адвокатите се опитват да се правят на умни.

— Няма подслушвателни устройства.

— Добре. Ако има, ти ще съжаляваш. Клиентът ти ще те уволни.

— Свързан ли се с Джордж Уитли Дъндас?

— Работя за него.

— Заплата?

— Моите уговорки нямат значение. Те са задоволителни. Получавам компенсациите, които искам и Дъндас получава фактите — онези, които пожелая да му предоставя.

— А онези, които не пожелаеш да му предоставиш?

— Те потъват в дълбок кладенец тишина.

— Когато дадеш фактите на Дъндас, той ги публикува, нали?

— Точно така.

— Когато не ги дадеш на Дъндас, те не се публикуват.

— Точно така.

— Какво ти влияе, когато вземаш решение?

— Разни неща.

— Пари?

— Ти как мислиш?

— Питам.

— Аз не отговарям.

Мейсън каза:

— Така доникъде няма да стигнеш.

— Дръж се подобаващо на възрастта си — каза Хансел. — Да не си учил право в семинария?

— Колко?

Хансел поклати глава.

— Пфу.

— В края на краищата — каза Мейсън, — трябва да имаме някакъв ориентир.

— Купи коледните подаръци отрано — му каза Хансел.

— Колко рано?

— Твоя си работа.

Мейсън каза:

— Предполагам, че фактите ти са достоверни?

— Фактите ми винаги са достоверни. Твоят клиент се е забравил с една сладурана, която е взел на стоп. Използвал е влиянието си, за да я настани в приятелски хотел. Познавал е управителя. Можел е да я посети там, но не го е направил. Мацето било арестувано за скитничество. Високоплатеният адвокат на Адисън се втурнал да я спаси. Хубав разказ: „Коя важна клечка взела стая за едно сладурче само, за да бъде то арестувано за скитничество преди сладкият татко да се протегне към соса? Какво е накарало Пери Мейсън, високоплатеният адвокат, да се втурне към затвора, за да изкара Госпожица Невинност под гаранция?“ Сърцето ми ще се скъса, ако не предам такъв разказ на Дъндас.