Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 22

ГЛАВА ПЕТА

Мейсън, облечен с палто, шапка и ръкавици, спря във външната канцелария и се наведе над Гърти до централата.

— Отивам до кабинета на Пол Дрейк — каза той. — Очаквам Ерик Хансел да дойде след няколко минути. Когато пристигне, се обади на Дела. Тя ще го въведе в личната ми канцелария. След като влезе в личната ми канцелария, ми се обади в кабинета на Дрейк. Разбра ли?

— Разбрах — каза тя.

— Добре — отвърна Мейсън, — бъди добро момиче.

— Колко добро? — попита тя усмихнато.

— Колкото можеш — й каза Мейсън и тръгна към вратата.

Тя се наежи и каза:

— Сега се връщаме оттам, откъдето започнахме.

Мейсън излезе от канцеларията, тръгна надолу по коридора към кабинета на детективска канцелария „Дрейк“, отвори вратата, влезе и каза на момичето на централата:

— Къде е Пол?

— В кабинета си.

— Сам?

— Да.

— Съобщи му, че влизам — каза Мейсън и след като вдигна резето на вратата в дъното на стаята, мина покрай канцеларии, които приличаха на същински развъдник за зайци и почука на врата с надпис „Управител — личен кабинет“.

— Влез, Пери — извика Дрейк. Мейсън влезе в канцеларията.

Пол Дрейк вдигна погледа си от някакви доклади, които изучаваше. На височина беше почти колкото Мейсън, но ставите му бяха така отпуснати, което правеше движенията му непохватни и недодялани.

— Какво замисляш? — попита той. Мейсън каза:

— Искам да впримча един мошеник.

— Имаш ли нужда от помощта ми?

Мейсън каза:

— Трябва да се скрия за около десет минути, Пол. Върши си работата.

— Не, няма значение. Ще говоря с теб. Все пак, ти си клиент.

— Бях — каза Мейсън с усмивка.

— Има ли нещо за мен в този случай?

— Вероятно, преди още да се е случило.

— За какво става дума?

— Изнудване.

— Не можеш ли…

Мейсън го прекъсна с поклащане на главата си:

— Не може да се действа по обичайния начин, Пол. Първо, няма време и второ, клиентът няма да се съгласи. Но мисля, че ще назрее нещо, което ти ще можеш да използваш. Как върви работата?

— Доста добре.

— Имаш ли необходимите хора?

— Сега вече да. Известно време имаше недостиг от добри мъже, но сега имам чудесен персонал.

— Обади ли се на банките?

— Разбира се. Откъде получи информацията, Пери?

— О, просто нещо, което проучих.

— Никоя от банките тук не беше го чула. Човекът трябва да е дошъл някъде отвън.

— Точно така.

— Този път разиграваш нещата доста отблизо, нали?

Мейсън се усмихна. Телефонът звънна. Дрейк вдигна слушалката:

— Ало. Да, тук е. Той… добре, ще му кажа.

Той сложи слушалката на място и каза:

— Гърти каза да ти кажа, че твоят човек се е появил.

Мейсън стана.

— Добре, Пол. Благодаря. Тръгвам.

— Ще се срещнем с изнудвача ли?

Мейсън стана.

— Ще ти трябва свидетел, Пери.

Мейсън се усмихна и каза:

— Този път последното нещо, което ми трябва, е свидетел.

— Толкова ли е зле? — попита Дрейк.

— Още по-зле — му каза Мейсън, излезе от канцеларията на Дрейк и тръгна по коридора.

Той мина през приемната, за да влезе в собствения си кабинет, кимна на Гърти до централата, след това тръгна оживено към личния си кабинет.